Гръмотевичния щит [bg]

— А може би не — каза Калиадес. — Ще напоим няколко парчета плат в студена вода и така ще премахнем част от горещината по мускулите ти.

По-късно, докато двамата мъже се наслаждаваха на прохладната нощ, Биас попита:

— Мислел ли си какво ще правите, когато приключат Игрите?

— Вероятно ще тръгнем на юг. Към Тива в полите на Плакос, а после може би към Ликия. Ще се присъединим към някой наемнически отряд.

— Ще вземете ли и момичето с вас?

— Не. Тя ще остане в Троя с приятелка.

Наблизо нямаше никой, но въпреки това черният моряк се наведе по-близо и сниши глас.

— Тя може и да не бъде приета добре от нея, приятелю, наясно ли си с това?

— Те са повече от приятелки — отвърна Калиадес.

— Зная, момче. Екипажът няма представа коя е Пирия, но Одисей ми каза, че ти имаш. Храмът на Тера е построен с троянско злато. Приам е негов покровител. Мислиш ли, че той ще допусне една бегълка да живее свободна в Троя? С оставането си тук, тя ще бъде постоянна опасност за всеки, който я приюти.

— Какво предлагаш, Биас?

— Зная, че я харесваш. Вземете я с вас. Далеч от града, някъде, където никога няма да я познаят.

Калиадес се вгледа в широкото лице на черния мъж.

— И го казваш само от притеснение за Пирия?

— Не, момче. Боя се за себе си и другите моряци от „Пенелопа”. Ако я заловят в Троя и я разпитат, ние ще бъдем обвинени. Не желая да бъда изгарян жив.

Калиадес се умълча. В скорошните си разговори с Пирия тя говореше за Андромаха с ентусиазъм и обич, а лицето й блестеше от радост и очакване. Какъв ли щеше да е ефектът върху нея ако бъдеше отхвърлена. Или по-лошо, ако стражите на Хектор я задържаха? При мисълта за подобен завършек на пътуването й започна да му се повдига от страх. Тя имаше голяма смелост, но всъщност беше крехка. Колко още предателства можеше да понесе?

— Няма да я заловят — каза Калиадес накрая. — Аз ще я опазя.