![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, нищо подобно — каза Бейър. — Тази вечер ще играем според правилата. Правилата са важни за нас. Ще бъде игра на маса, състезание на стратегии и хитрост. Просто дойдох да те посрещна, както бе според плана. Ще се изправим един срещу друг четиримата в хотела.
— И ще се подчиняваме на това, което се падне от заровете? — попита Шейфър.
— Да, разбира се, Джеф. — Бейър протегна ръка и му показа три зара с по двайсет страни.
Шейфър не сдържа острия си смях. Това бе страхотно, невероятно.
— Какво показват заровете, Джордж? Как така аз губя? Как така аз трябва да умра? Нож? Пистолет? Една свръхдоза наркотик ми звучи по-привлекателно.
Бейър не се сдържа. Засмя се. Шейфър бе такова надуто копеле, толкова добър убиец, чудесен герой психопат.
— Ами да, може и да ни е хрумнало нещо подобно, но играхме съвсем честно. Както ти казах, те ни чакат в хотела. Да тръгваме.
Шейфър обърна глава към Бейър за миг. После се отблъсна силно на десния си крак. Скочи срещу Бейър.
Но Бейър бе още по-подготвен за атаката му. Заби силно юмрук в бузата на Шейфър, нещо изтрака, може би му се разклатиха няколко зъба. Дясната страна на главата на Шейфър изтръпна напълно.
— Браво, Джордж. Добър удар!
После Шейфър заби глава в Бейър с всичка сила. Чу хрущенето на кост в кост, видя експлозията от звездички пред очите си. Това накара адреналина да нахлуе във вените му.
Заровете изхвръкнаха от ръката на Бейър, когато той посегна да извади пистолет или някакво друго оръжие. Беше пъхнато отзад на кръста му.
Шейфър стисна дясната ръка на Бейър, изви я с всичка сила и я счупи при лакътя. Бейър изпищя от болка.
— Не можеш да ме победиш! Никой не е могъл, никой не може! — изкрещя Шейфър с пълен глас.
Сграбчи гърлото на Джордж Бейър и го стисна с нечовешка сила. Бейър се задави, почервеня, сякаш цялата кръв нахлу в главата му. Джордж беше по-силен, отколкото изглеждаше, но у Шейфър кипеше адреналинът и омраза, трупана с годините. Той бе с десет килограма по-тежък от Бейър, и това бяха само мускули.
— Нееее. Чуй ме — давеше се и шепнеше Джордж Бейър. — Не така. Не тук.
— Да, Джордж. Да, да. Играта е в ход. Играта, която вие, копелета, започнахте. Чао-чао, стари приятелю. Ти ми причини всичко това. Ти ме направи такъв, какъвто съм: Смъртта.
Чу силно отчетливо щракване и Джордж Бейър се свлече безжизнен в ръцете му. Шейфър пусна тялото на пясъка.
— Един падна — каза Шейфър и най-после си позволи да си поеме дълбоко и доволно дъх. Грабна падналите зарове, разклати ги веднъж и ги запрати в морето. — Вече не използвам заровете — каза той.
114.
Чувстваше се толкова невероятно добре. Направо страхотно. Боже, как му беше липсвало всичко това! Приливът на адреналин, несравнимата тръпка. Знаеше, че е възможно „Ямайка Ин“ да се наблюдава от полицията, така че паркира мустанга пред близкия хотел „Плантейшън Ин“.
Премина със забързана крачка през оживения бар „Бугънвила Теръс“. Сервираха питиета и бяха надули музиката. Представи си жестоката фантазия как започва да стреля срещу терасата и убива няколко тъпи туристи, така че веднага се измъкна от прекалено оживения район. За тяхно добро — но най-вече за свое собствено.
Разходи се по плажа и се успокои. Беше тихо, спокойно, в нощния въздух се носеха звуците на балада. Пътеката между двата хотела беше живописна, с много лампи, пясък с цвят на шампанско, сламени чадъри, поставени на равно разстояние един от друг. Чудесно игрище.
Знаеше къде е отседнал Оливър Хайсмит: в известния Бял апартамент, където някога бяха спали Уинстън Чърчил, Дейвид Нивън и Иън Флеминг. Хайсмит обичаше комфорта почти колкото обичаше и играта.
Шейфър презираше другите конници отчасти защото не принадлежеше към снобската им социална класа. Бащата на Люси го бе уредил да постъпи в МИ6; другите играчи бяха стигнали до там, защото бяха учили в подходящите университети. Но имаше още една, по-силна причина за неговата омраза: те бяха дръзнали да го използват, да чувстват, че го превъзхождат и да му навират това в лицето.
Влезе през вратата в бялата метална ограда и се озова в градината на „Ямайка Ин“. Премина в лек бяг. Искаше да тича, да се изпоти. Отново се чувстваше превъзбуден. Самата игра го бе въодушевила така.