Танцът на Невестулката [bg]

Автор: Паттерсон Джеймс
Серия: Алекс Крос #5
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Хермес
ISBN: 954-459-910-X
Переводчик: Дори Габровска
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:

Динамичен и потресаващо силен трилър с нарастващо напрежение, галопиращ екшън и спиращ дъха съспенс! Четирима мъже, пристрастени към убийствата, играят зловеща игра в Интернет, скрити зад псевдонимите Завоевателя, Глада, Смъртта и Войната. Най-опасен от тях е агентът от британските тайни служби и дипломат във Вашингтон Джефри Шейфър. Дегизиран като шофьор на такси, той броди нощем из най-западналите квартали на града и убива проститутки. Труповете се множат, а полицията е в безизходица. Да се докаже, че дипломатът е убиец, се оказва смъртоносна задача, която ще изправи Алекс Крос и годеницата му Кристин Джонсън пред ужасяващото отмъщение на неуловимия зъл гений… „Всички мои книги се раждат от кошмарите ми за света…“ Още с първата си книга Джеймс Патерсън печели завидната награда „Едгар“. Годината е 1976-а, а начинаещият писател е само на 27 години. Сега, 25 години по-късно, Патерсън има зад гърба си над 15 романа — до един бестселъри. Сред заглавията, превзели класациите и разтърсили читателската аудитория, са „Криеница“, „Котка и мишка“ и „Когато вятърът задуха“. Надхвърлящи внушителните 30 млн. екземпляра и преведени на повече от 30 езика, трилърите му са обект и на небивал интерес от филмовата гилдия. Джеймс Патерсън живее в Ню Йорк и Флорида.

Перейти на страницу:

Един „Форд Торъс“ бе паркиран близо до пожарния кран. Шейфър скочи в него, запали го и подкара по „Роквил Пайк“ към „Монтроуз Кросинг“, на около километър и половина разстояние.

Смяташе, че сега вече никой не го следи. Подмина „Монтроуз“ и продължи на север до търговския център „Федерал Плаза“. Щом стигна там, влезе в „Сайбър Ексчейндж“, където продаваха нов и втора употреба софтуер и много компютри.

Очите му се стрелнаха във всички посоки и той видя точно това, което му трябваше.

— Бих искал да опитам новия „Ай Мак“ — каза той на продавача, който се доближи до него.

— Разбира се. Ако ви трябва помощ, извикайте ме — каза продавачът. — Лесно е.

— Да, мисля, че ще се оправя. Ще се обадя, ако изникне проблем. Но почти съм решил да си го купя.

— Отличен избор.

— Да, отличен, отличен.

Мързеливият продавач го остави сам. Компютърът беше свързан с Интернет. Шейфър почувства прилив на маниакална възбуда, но също и нотка на тъга, докато пишеше съобщението си до другите играчи. Беше обмислил всичко предварително и знаеше какво трябва да се каже и какво — да се направи.

Поздрави и привети. Това велико и безпрецедентно приключение, което трае вече осем години — „Четиримата конници“, вече отива към края си. Вие представихте доводите си логично и аз приемам със съжаление заключението, до което сте достигнали. Играта стана прекалено опасна. Така че ви предлагам да й направим един незабравим край. Мисля, че една среща лице в лице е подобаващ завършек. Това е единственият край, който мога да приема.

Предполагам, че това е неизбежно, обсъждали сме го много пъти преди. Знаете къде свършва играта. Предлагам ви да започнем да играем в четвъртък. Повярвайте ми, ще пристигна за големия финал. Ако се наложи, мога да започна играта без вас, но не ме карайте да го правя…

Смъртта.

108.

В понеделник в девет сутринта Шейфър се включи в монотонната вбесяващо бавна колона от отправили се към работа глупаци по посока на Ембъси Роу. Владееше го опияняващата мисъл, че след днешния ден никога повече нямаше да се наложи да работи. Всичко в живота му щеше да се промени. Не можеше да се върне назад.

Сърцето му биеше силно, когато спря на зелено на светофара на Масачузетс Авеню, близо до посолството. Зад него засвириха клаксони и той си спомни самоубийственото каране преди година. Страхотни дни бяха, по дяволите. Светна червено и той се изстреля напред. Бягаше. Беше репетирал бягството си. Този път завинаги.

Видя, че пътят на две пресечки пред него е чист, и натисна до край педала на газта. Ягуарът се устреми напред с дива сила. Спортната кола полетя към пъзела от странични улички около Америкън Юнивърсити.

Десет минути по-късно вече завиваше към търговския център „Уайт Флинт Мол“ с осемдесет и пет километра в час, ускори до деветдесет, сто, сто и десет, докато прекосяваше почти празния паркинг. Беше сигурен, че никой не го е проследил.

Отправи се към голямата книжарница „Бордърс“, после зави надясно и се стрелна по тясната странична алея между сградите.

Знаеше пет изхода от търговския център. Отново ускори и гумите му изсвириха.

Кварталът наоколо бе осеян от тесни улички. Все още нямаше никого зад него, нито една каза.

Знаеше за едно малко използвано отклонение, по което се влизаше на „Роквил Пайк“. Излезе на магистралата и се отправи в противоположна посока на натовареното движение, пъплещо към центъра на града. Не бе забелязал никакви коли да го следват през паркинга, по страничните улички или по магистралата.

Навярно имаха само една кола, най-много две, с които да го следят тази сутрин. Това му се стори най-вероятно като вариант. Нито вашингтонската полиция, нито Службата за сигурност биха одобрили по-голям брой коли за наблюдението му. Определено не мислеше, че биха го направили.

Навярно им беше избягал. Извика силно и наду клаксона срещу жалките глупаци и неудачници в отсрещното платно, които отиваха на работа. Беше чакал този миг почти осем години.

И той най-после бе настъпил.

Край на играта.

109.

— Все още ли го следим? — попитах Джоунс, като нервно огледах петимата агенти, които работеха в оперативния център в една от стаите на британското посолство.

Стаята бе пълна с всякакво модерно оборудване, включително десетина видеомонитора.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?