![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Една кола го чакаше точно до крайбрежния път, черен форд мустанг, лъскав и блеснал под лунната светлина.
Шейфър се усмихна, когато го видя. Играта напредваше прекрасно.
Глада го чакаше, за да го посрещне.
Не, Глада бе там поради друга причина.
Джордж Бейър го чакаше на брега, за да го убие.
112.
„Джордж Бейър не е в стаята си. Не е с Оливър Хайсмит или Джеймс Уайтхед. По дяволите! Изпуснали сме го!“
Обезпокоителното съобщение прозвуча по радиостанцията. Ние със Сампсън наблюдавахме южната страна на хотела вече почти осем часа и бяхме сигурни, че Джордж Бейър не е минал от нашата страна.
Чухме загрижения глас на Андрю Джоунс по радиостанцията:
— Помнете, че всичките четирима конници са агенти, като самите нас. Те са обучени и смъртно опасни. Нека веднага намерим Бейър. Шейфър е най-опасният играч — поне така мислим.
Със Сампсън бързо изскочихме от наетия седан. Бяхме извадили пистолетите си, но те изглеждаха не на място сред красивия и спокоен курорт. Спомних си, че се бях чувствал по същия начин преди почти година на Бермудите.
— Бейър не е минал край нас — каза Сампсън.
Знаех, че се тревожи, че хората на Джоунс са изпуснали Глада. Ние не бихме допуснали такава грешка, но всъщност ние бяхме само подкрепление, не основен екип.
Двамата бързо тръгнахме нагоре по хълма, откъдето се виждаха грижливо подрязаните ливади, които се спускаха към частния плаж на хотела. Беше тъмно, но районът около хотела бе сравнително добре осветен. Двойка по бански костюми и хавлии вървеше бавно към нас. Държаха се за ръце, очевидно неподозиращи опасността. Джордж Бейър не се виждаше никъде обаче. Нито пък Шейфър.
— Как ще завършат това нещо? — попита Сампсън. — Как мислиш, че ще завърши играта?
— Мисля, че никой от тях не знае със сигурност. Вероятно имат планове, но сега може да се случи всичко. Всичко зависи от Шейфър, ако спазва правилата. Мисля, че той е над всичко това и останалите играчи го знаят.
Забързахме и хукнахме към хотела. Ставахме нервни и предизвиквахме загрижени погледи у гостите на хотела, които срещахме по тясната виеща се пътека.
— Те всички са убийци. Дори Джоунс най-после призна това. Те са убивали като агенти и не са искали да спрат. Това им е харесвало. Сега може би всеки планира да убие другите. Победителят получава всичко.
— А Джефри Шейфър мрази да губи. Това вече сме го виждали. Това е неговият модел, Джон. Това ни е убягвало от самото начало.
— Този път няма да ни се измъкне, готин. Независимо какво ще стане. Шейфър няма да се измъкне.
Не отговорих на Сампсън.
113.
Шейфър дори не се бе задъхал, когато стигна до пясъчната ивица на брега. Джордж Бейър излезе от черния форд мустанг и Шейфър се вгледа за оръжие в ръката му. Продължи да върви напред, да играе играта на всички игри, и то с най-големия залог: собствения му живот.
— Нима доплува до тук, мамка му? — попита Бейър. Гласът му бе развеселен, но и напрегнат.
— Ами, всъщност, нощта е фантастична, чудесна е за плуване — отвърна Шейфър и небрежно изтръска водата от тялото си.
Изчака Бейър да се доближи. Забеляза начина, по който той напрягаше и отпускаше дясната си ръка. Видя леко наведените напред рамене.
Шейфър свали водонепроницаемия плик, който бе преметнал на гърба си, и извади чисти сухи дрехи и обувки. Сега вече имаше достъп до оръжията си.
— Чакай да отгатна. Оливър ви е предложил всички да се обедините срещу мен — каза той. — Трима срещу един.
Бейър се усмихна лукаво.
— Разбира се. Тази възможност трябваше да бъде обмислена. Но я отхвърлихме, защото не отговаря на нашите герои в играта.
Шейфър изтръска косата си от водата. Докато се обличаше, се извърна наполовина. Усмихна се сам на себе си. Боже господи, обожаваше това — играта на живот и смърт срещу друг конник, друг гениален играч. Възхищаваше се на спокойствието на Бейър и на способността му да изглежда така невъзмутим.
— Той играе прекалено предсказуемо. Същият бе и като агент и аналитик. Джордж, изпратили са теб, защото са мислели, че никога няма да заподозра, че ти ще опиташ сам да ме премахнеш. Ти правиш първия ход. Но е толкова очевиден. Ужасна загуба, такъв играч.
Бейър се намръщи леко, но все още не загуби спокойствието си, не показа как се чувства. Мислеше, че това е най-безопасното отношение, но то подсказа на Шейфър, че подозренията му са били правилни: Глада бе тук, за да го убие. Беше сигурен. Хладното поведение на Джордж Бейър го бе издало.