![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
— Наблюдаваме го. Няма да ни се измъкне така лесно, Алекс. Пък и мислим, че знаем къде отиват и той, и останалите.
Бяхме поставили един миниатюрен предавател на ягуара, но все пак имаше известна вероятност Шейфър да го открие. Засега не беше. А че бягаше с колата, бягаше със стръвта — поне така си мислехме ние.
Всички конници се бяха раздвижили. Оливър Хайсмит бе проследен от дома си в Съри до летище „Гетуик“ край Лондон. Агентите на летището се бяха уверили, че Завоевателя се е качил на полета на „Бритиш Еъруейз“ до Ню Йорк, после се обадиха във Вашингтон да ни съобщят, че е на път.
Няколко часа по-късно един агент се обади от Филипините. Джордж Бейър бил на летището в Манила. Глада си купил билет до Ямайка с прехвърляне в Ню Йорк.
Вече знаехме, че Джеймс Уайтхед живее в Ямайка и че в момента се намира на острова. Войната очакваше другите да пристигнат.
— Опитвам се да открия някакъв неизменен модел в Четиримата конници, но там има взаимодействие на няколко гледни точки. Точно това харесват те в играта, това ги е накарало да се пристрастят към нея — обясних на Джоунс, докато чакахме да получим нова информация.
— Знаем, че поне трима от тях са играели играта още от времето, когато са били в Тайланд през деветдесет и първа. Някъде по онова време в Банкок започват да изчезват танцьорки от барове и проститутки. Местната полиция не си дава много зор с разследването. В „Пат Понг“ са изчезвали момичета и преди. Полицията има почти същото отношение и тук, във Вашингтон, когато се отнася за убийства на проститутки. Тези момичета не са били важни. Отписали са ги. Случаите на убийства и изчезнали хора в „Саутийст“ със сигурност не се разследват така, както подобни случаи в „Джорджтаун“ или на Капитолия. Това е една от мръсните малки тайни на Вашингтон.
Джоунс си запали нова цигара от фаса на предишната. Той изпусна дима, после каза:
— Възможно е само Шейфър да е извършвал убийства в действителност, Алекс. Или е така, или останалите са много по-предпазливи от него.
Свих рамене. Не мислех, че е така, но нямах достатъчно конкретни доказателства, за да изложа убедително тезата си пред Джоунс, който също бе добър детектив.
— Краят на Четиримата конници наближава, а? Ще могат ли наистина да сложат край на малката си игра? — попита Сампсън.
— Изглежда, наистина се събират — казах аз. — Четирима бивши британски агенти, четирима възрастни мъже, които обичат да играя диаболични игри. По мое мнение — четирима убийци.
— Възможно е. — Андрю Джоунс най-после призна, че немислимото може да е истина. — Алекс, страхувам се, че може да си прав.
110.
Сигурно бяха избрали Ямайка, тъй като бе сравнително изолирано място, където Джеймс Уайтхед имаше голяма къща на брега. Но може би имаше и други причини, свързани с играта Четиримата конници. Надявах се скоро да научим.
Оливър Хайсмит и Джордж Бейър пристигнаха на острова почти едновременно. Срещнаха се край лентата за получаване на багажа на летището, после изминаха с кола почти едночасовия път до скъпия хотел „Ямайка Ин“ в Очо Риос.
Ние също се бяхме задвижили. Сампсън и аз бяхме пристигнали там с ранен полет от Вашингтон. Времето беше великолепно. Синьо небе, топъл бриз. На летището звучеше английска и креолска реч, реге и ска. Шумоленето на банановите дървета от морския бриз звучеше като нежен хор.
Хотелът в Очо Риос бе частен и старомоден, само четирийсет и пет стаи, всички с изглед към морето. Пристигнахме там едновременно с четири английски екипа агенти. Имаше и две групи детективи от Кингстън.
Кабинетът на английския върховен комисар в Кингстън бе уведомен за присъствието ни и целта на пребиваването ни. Бяха ни обещали пълно съдействие. Всички бяха твърдо решени да заловят четиримата играчи, независимо от последствията и аз бях много впечатлен от английската група, както и от местните детективи.
Чакахме Джефри Шейфър. Сампсън и аз бяхме заели стратегическа позиция, така че да наблюдаваме тесния засенчен път, който водеше към хотела. Бяхме на обраслия с гъста зеленина хълм между хотела и искрящото синьо Карибско море. Андрю Джоунс и още един агент бяха във втора кола, скрита близо до задния вход на хотела. Шестима от агентите на Джоунс бяха преоблечени като портиери и работници по поддръжката в хотела. Детективите от Ямайка също бяха разпръснати наоколо.
Не бяхме получили никакви новини за Шейфър. Той най-после ни се беше изплъзнал. Но бяхме убедени, че ще се присъедини към останалите. Джоунс се тревожеше, че не сме достатъчно на брой, за да спрем Шейфър, ако се канеше да убие другите играчи. Бях съгласен с него — ако той бе решил да изиграе ролята на камикадзе, не можехме да осигурим достатъчно защита за останалите.