Танцът на Невестулката [bg]

117.

Още една мишена, още един противник и всичко свършваше. Осем славни години игра, осем години отмъщение, осем години омраза. Не можеше да понесе да загуби играта. Бе показал на Бейър и Хайсмит едно-две неща, сега щеше да демонстрира на Джеймс Уайтхед кой от тях наистина е най-добрият.

Шейфър шумно си бе проправил път през гъстата растителност, после бе нагазил до кръста в някакво вонящо блато. Водата бе непоносимо зловонна и пластът мазни зелени мръсотии по повърхността беше дебел няколко сантиметра.

Опита се да не мисли за блатото или насекомите и змиите, които може би го населяваха. Беше газил в много по-опасни води през дните и нощите си в Азия. Не отделяше поглед от скъпата къща на Джеймс Уайтхед на плажа. Оставаше още един, само един конник.

Беше идвал и преди във вилата, познаваше я добре. След блатото имаше още една ивица гъста зеленина и после телената ограда и грижливо окосеният двор на Уайтхед. Предположи, че Уайтхед няма да го очаква да се появи откъм блатото. Обаче Войната беше по-хитър от другите. Той извършваше убийства из Карибския район от години и абсолютно нищо не бе подсказало на полицията, че те са дело на един и същи човек. Войната му бе помогнал и за онази работа с Кристин Джонсън и се беше справил идеално. Беше тайна в тайната и всичко това — част от една много сложна игра.

За минута-две Шейфър загуби представа за реалността — къде се намира, кой е, какво трябва да направи.

Това вече беше стряскащо — малка душевна криза в най-лошия възможен момент. По ирония на съдбата точно Уайтхед го бе запознал с възбуждащите и успокояващите хапчета едно време в Азия.

Шейфър отново закрачи в зловонното блато и се молеше водата да не стигне до главата му. Не стигна. Излезе и се изкатери по телената ограда в далечния край на двора. Тръгна през моравата зад къщата.

Желанието да унищожи Джеймс Уайтхед бе силно и обсебващо. Искаше да го изтезава — но как щеше да намери време? Уайтхед бе първият му командир в Тайланд и после във Филипините. Повече от всички други той бе превърнал Шейфър в убиец. Според него Уайтхед бе отговорен за всичко.

Къщата все още тънеше в мрак, но Шейфър бе убеден, че Войната е вътре.

Внезапно откъм къщата започна стрелба. Истинска война.

Шейфър побягна на зигзаг, като пехотинец, закален в множество битки. Сърцето му биеше до пръсване. Реалността го връхлиташе по странен начин — сякаш всичко край него замираше за миг, после отново се раздвижваше. Запита се дали Уайтхед има мерник за нощно виждане. И колко добър стрелец е.