Отвличането [bg]

Той обаче отстъпва мястото си на младо момиче, което е само, явно осиротяло във войната; ще застане на странич- ната ска на хеликоптера по време на полета до „Мидуей“. Повдига я и босите й крака увисват през отворената врата заедно с други два чифта крака и той си спомня как децата в Западен Тексас се возеха на камионите с провесени от ръба на каросерията крака. Той се обръща и изкрещява: „Край! Това е!“, на хората в началото на опашката - млада жена и малкото й момиченце, което, ако се съдеше по чер­тите на лицето, беше изоставено от американския си баща. Жената е от онези виетнамки, които американските войни­ци предпочитаха - стройна, с гладка кожа, нежни кафяви очи и плътни устни; на врата й виси сребърно кръстче. По­гледите им се срещат и тя вижда истината в очите му: аме­риканците няма да се върнат, за да спасят семейството й. Свободата им свършва днес. Двигателите на хеликоптера реват все по-силно, перките се въртят все по-бързо, маши­ната се напъва да издигне човешкия си товар и ето че жена­та целува бебето си и му го подава.

Той се поколебава, после взима детето. Със свободната си ръка откъсва нашивката с името си и значката със сребъ­рен орел на полковник от Американската армия и ги слага в малката ръка на жената, за да може да открие детето си, ако оцелее, или да умре с надеждата, че детето й ще живее свободно в Америка. Той стъпва на ската и протяга свободната си ръка, за да се хване за кабината; бебето се е свило в дру­гата му ръка, пръстчетата стискат униформата му, кафяви­те очи са широко отворени, главичката е притисната в гър­дите му.

Докато хеликоптерът се издига, очите му не се отмест­ват от жената; сълзи се стичат по лицето й, едно лице сред хилядите други, ръцете са протегнати към американците, към самия господ, молят за спасение, съзнавайки, че съдба­та им се решава от комунистите. Гледайки тези отчаяни хо­ра, които сега Америка и Бог изоставяха, очите му се за­мъгляват от сълзи. Бен Брайс беше дошъл в страната им, за да освободи потиснатите. Но се бе провалил. Затваря очи засрамен - от себе си, от страната си, от бога си.

- Полковник!

Бен рязко отваря очи. Пред него не беше виетнамката, а Мисти, хубавичката закръглена приятелка на Дики, облече­на в тясна тениска. Тя им се усмихва и им маха, докато хеликоптерът се отделя от земята. Шерифът беше спазил обе­щанието си. Бяха се срещнали точно в шест часа и подкара­ха на юг от града, където откриха Дики - с огледални слън­чеви очила и бейзболна шапка „Катърпилар“ с обърната ко­зирка - и Мисти, с тясна тениска, застанала до един стар хе­ликоптер. Свръхбогатият син на Бен беше наел Дики и хе­ликоптера му за сутринта.