Отвличането [bg]

След пет часа следобед центърът на Далас заприличваше на призрачен град, особено в петък вечер. Адвокатите и банкерите се бяха прибрали в предградията при семействата и децата си за почивните дни. Специален агент Джан Йоргенсон нямаше при кого да се прибере, за­това тичаше по пустите улици в центъра, което не беше особено препоръчителен маршрут за бягане. Но пък и по­вечето любители на джогинга не носеха полуавтоматичен пистолет „Глок“ на колана си. Е, всъщност в Тексас може пък и да носеха.

Тази седмица всеки ден беше пропускала джогинга в обедната почивка. Имаше нужда от раздвижване. Тичането проясняваше съзнанието и й помагаше да мисли.

Теорията за отмъщението накуцваше. Наистина полков­ник Брайс имаше татуировка с пепелянка. Мъжът от парка също. Вярно беше и че Брайс е служил в отряд „Пепелян­ка“ под командването на майор Уокър. Вярно бе и че той е свидетелствал срещу Уокър и останалите войници от отря­да. Но това бе станало преди близо четирийсет години. Ма­йорът беше мъртъв. Трябваше да приеме фактите: враждата между майор Чарлс Удроу Уокър и полковник Бен Брайс не беше обяснение за отвличането на Грейси Ан Брайс. Съ­ществуваха само някакви съвпадения.

След пет-шест километра тялото й отново се чувстваше добре. Беше тръгнала от сградата на Бюрото в западния край на града, свърна на изток по Мейн Стрийт, забавяйки темпото, за да разгледа витрините на гаснещата дневна светлина, и след това продължи към автострадата. Зави на север към Рос Авеню, а после на запад покрай сградата на филхармонията и музея, след това няколко пресечки на юг и на запад по Елм Стрийт покрай небостъргача с формата на ракета и някакъв друг небостъргач с дупка по средата. Запита се каква ли е идеята и продължи през площад „Дийли“, покрай библиотеката и затревената могилка, непроме­нена през последните четирийсет години - мястото, където беше убит един американски президент.