Вечната нощ [bg]

- Как ти харесва? Заплахите ти не ме изпълват с вяра, че ще спазиш своята част от уговорката.

- Моли се да го сторя.

- Интересен избор на думи: „моли се“ - Еф застана на прага на кабинката; ъгълът на помещението вонеше. - Озриил. Да, четох книгата, която така отчаяно желаеш. И разговарях с господин Куинлан, Родения.

- Тогава би трябвало да знаеш, че всъщност аз не съм Озриил.

- Не си. Ти си червеите, които са изпълзели от кръвта на ангела-убиец. След като Бог наредил да го разчленят като пиле.

- Двамата с теб сме бунтари по природа. Мога да си представя, че и синът ти е такъв.

Еф подмина тези думи, твърдо решен повече да не търпи оби­дите на Господаря.

- Синът ми няма нищо общо с тебе.

- Не бъди толкова сигурен. Къде е книгата?

- Беше скрита в хранилищата под обществената билиотека през цялото време, в случай че се чудиш. Сега се предполага, че печеля малко време за моите хора.

- Предполагам, не Родения я изучава ненаситно.

- Правилно. Това не те ли тревожи?

- Ще бъдат нужни години за нейното дешифриране от очите на недостойните.

- Хубаво. Значи не бързаш. Мога да се поотдръпна, да почакам от тебе по-добро предложение.

- А аз мога да разкъсам сина ти на парчета.

Еф имаше желанието да прекара меча през гърлото на немърт- вото дете. Да остави Господаря да чака още. Но в същото време не искаше да го притиска прекалено. Не и когато беше заложен животът на Зак.

- Сега ти блъфираш. Тревожиш се, а се преструваш, че не е така. Искаш тази книга, много я искаш. Защо така скоро?

Създанието не отговори.

- Няма друг предател. Ти само лъжеш.

Вампирчето продължаваше да клечи, опряло гръб в стената.

- Добре. Играй така.

- Баща ми е мъртъв.

Сърцето на Еф прескочи, замря в гърдите му за дълго. Така се потресе, чувайки гласа на Зак - ясно, сякаш беше тук, до него.

Трепереше. Откри, че му е трудно да възпре надигащия се в гърлото му гневен рев.

- Ти, проклет...

Господаря се върна към гласа на Кели.

- Ти ще донесеш книгата възможно най-скоро.

Еф първо се уплаши, че Зак е превърнат. Но не беше; Господа­ря просто подхвърляше неговия глас, натрапваше го чрез пипал- цето.

- Бог да те убие.

- Бог опита. И къде е Той сега?

- Не е тук - отговори Еф и понаведе меча си. - Не е тук.

- Не. Не е в тоалетната на изоставения магазин „Мейсис”. Защо не освободиш нещастното дете, Ефраим? Погледни в слепите му очи. Няма ли да си доволен, когато го посечеш?

Еф наистина погледна. Очите бяха стъклени и немигащи. Еф видя вампира... но видя също и някогашното момче.

- Имам хиляди синове. Всички са ми напълно предани.

- Имаш само един истински потомък. Родения. А той иска единствено да те унищожи.

Пипалцето застана на колене, вирна брадичка и разкри шията си. Ръцете му висяха отпуснато.