Вечната нощ [bg]

- Не ме мотайте.

Нора поклати глава и обясни:

- Бактерия. Мултирезистентна. Той може и да се е порязал в лагера, но това е нещо, което е пипнал в някое медицинско заве­дение. Гадинката може да живее дълго време върху инструменти и всякакви повърхности. Лоша е.

- Добре. От какво имате нужда? - попита Гюс.

- От нещо, което вече не можем да намерим. Тъкмо това тър­сехме сега навън - ванкомицин[19].

Ванкомицинът се харчеше много в последните дни преди Па­дението. Объркани медицински специалисти, професионалисти, които би трябвало да имат повече ум в главите и да не подхран­ват паниката, излизаха по телевизията и предлагаха ванкомицина като „последна възможност“ в лечението на все още неидентифи­цираната зараза, която се разпространяваше из страната с неве­роятна скорост.

- А даже и да успеем да намерим - продължи Нора, - ще е не­обходим много жесток курс на лечение с антибиотика и с дру­ги лекарства, за да отървем Хоакин от тази инфекция. Не е като ужилване от вампир, но е почти същото като време, което му ос­тава да живее.

Еф допълни:

- Дори и да успеем интравенозно да му влеем някакви течно­сти, няма да му помогнем, а само ще поотложим неизбежното.

Гюс го изгледа, като че се канеше да го нападне.

- Трябва да има някакъв друг начин. Вие, хора, сте доктори...

- Сега в медицинско отношение сме почти като в Среднове­ковието - отвърна Нора. - Не се произвеждат лекарства и всич­ки болести, за които вярвахме, че са победени, се завърнаха и ни погубват без време. Може да се поразровим, да намерим нещо, което да го пооблекчи...

Тя погледна Еф. Гюс също. Еф вече не го беше грижа; свали раницата си, отвори ципа на кесийката - където беше спастрил викодина - и измъкна пакетче, натъпкано с таблетки. Десетки таблетки, хапове във всякакви цветове, форми и размери. Подбра два лорцета с малък грамаж, няколко перкодана и четири двуми- лиграмови дилаудида.

- Започни с лорцета и остави дилаудида накрая - рече той. По­даде кесийката на Нора с думите - Вземи ги всичките. Приклю­чих с това.

Гюс погледна хапчетата.

- Няма ли да го излекуват?

- Не. Просто ще овладеят болката - отвърна Нора.

- Ами какво ще кажете за, нали знаете, ампутация? Да му отре­жем крака? Мога лично да го направя.

- Не е само коляното, Гюс - каза Нора и го докосна по ръката.

- Съжалявам. Сега нещата стоят така, че не можем да направим много.

Гюс замаяно гледаше лекарствата в шепата си, като че държеше парченца от самия Хоакин.

Влезе Фет; раменете му бяха мокри от дъжда. Позабави крач­ка, изумен от странната гледка - Еф, Гюс и Нора стояха заедно и бяха развълнувани от нещо.

- Той е тук - съобщи Фет. - Крийм се върна. В гаража е.

Гюс сви ръката с хапчетата в юмрук.

- Вие отивайте. Оправете се с онова лайно. Ще дойда после.

Върна се при Хоакин, погали потното му чело и му помогна да преглътне лекарствата. Гюс знаеше, че се сбогува с последния човек на света, за когото го беше грижа. Последния човек, когото истински обичаше. Брат му, майка му, най-близките му приятели всички си отидоха. Той вече нямаше нищо.