Маджипурски хроники [Majipoor Chronicles]

Няколко години по-късно, докато пазаруваше в Ефирната галерия, лейди Иниана забеляза двама подозрителни мъже в магазина за гравюри от драконова кост. По движенията им и по начина, по който си разменяха погледи и стана ясно, че това са крадци, канещи се да отвлекат вниманието на собственика, за да оберат магазина. Когато се вгледа в тях по-внимателно и се стори, че ги е виждала и преди — единият беше нисък и набит, а другият висок и блед. Тя махна на придружаващите я и те заеха места около двамата.

— Единият от вас е Стейг — каза тя, а другият — Везан Ормус, макар че не мога да се сетя точно кой кой е. За това пък много добре си спомням подробностите около предишната ни среща.

Крадците се спогледаха смутено. По-високият каза:

— Грешите, милейди. Името ми е Елакон Мирж, а неговото — Танууз.

— Сега — да. Но когато дойдохте във Велатис преди толкова много години, използвахте други имена. Виждам, че сте се преквалифицирали от измамници в крадци, така ли е? Кажете ми колко наследници на „Нисиморн Проспект“ успяхте да „откриете“, преди играта да ви омръзне?

В очите им се появи страх. Изглежда пресмятаха шансовете си да се измъкнат през хората и, но това би било безполезно. Охраната на магазина вече беше предупредена и чакаше пред вратата.

По-ниският се разтрепери и каза:

— Милейди, ние сме честни търговци!

— Вие сте непоправими мошеници и нищо повече — отговори Иниана. — Ако отречете това още веднъж, ще наредя да ви закарат в Сувраел, за да излежите наказанието си!

— Милейди…

— Искам да чуя истината! — каза Иниана.

Високият отговори с разтракани зъби:

— Признаваме обвинението. Но това беше толкова отдавна! Ако сме ви причинили зло, готови сме да ви заплатим за това!

Иниана се разсмя.

— Зло ли? Направихте ми най-голямата услуга в живота! Изпитвам единствено благодарност към вас. Защото тогава бях Иниана Форлана, собственичката на магазин, която измамихте, а сега съм лейди Иниана Нимойска, господарка на „Нисиморн Проспект“. Ето как Божественият защитава слабите и от злото прави добро. — Тя кимна на стражите. — Заведете тези двамата при имперските проктори и им кажете, че ще свидетелствам срещу тях по-късно. Нека проявят снизхождение — да ги изпратят да поправят пътища три месеца или нещо подобно. А след това — ще ви взема на работа при мен. Вие сте опасни мошеници, при това много умни и затова е по-добре да сте ми под ръка. Искам да ви наблюдавам, за да не можете отново да посягате на наивни граждани.

Тя махна с ръка и двамата бяха изведени.

Иниана се обърна към собственика на магазина:

— Съжалявам за тази сцена. А сега… Тези гравюри с емблемата на града, за които казвате че струват по дванадесет рояла… Какво ще кажете ако ви дам тридесет рояла за всичките, плюс онзи билантун, за да закръглим сметката?