Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Чакай, не тук — отвърна Тривайз. — В момента не съм необходим на компютъра. Ако дойдеш в стаята ми, леглото е оправено и можеш да седнеш на него, а аз — на стола. Или обратното, ако предпочиташ.
— Няма значение — те прекосиха късото разстояние до стаята му. Тя го погледна втренчено. — Вече не си толкова бесен.
— Надничаш в ума ми ли?
— Съвсем не. Гледам лицето ти.
— Наистина не съм бесен. Може понякога да избухвам за момент, но това не значи, че съм бесен. Виж, Блис, трябва да те питам някои неща.
Геянката седна на леглото на Тривайз с изправен гръб и сериозно изражение на скулестото си лице. Черната й коса, прилежно вчесана, се спускаше до раменете, а тънките й ръце лежаха спокойно сключени в скута. Около нея се разнасяше лек мирис на парфюм.
Съветникът се усмихна.
— Направила си се като кукличка. Сигурно мислиш, че не бих се скарал на красиво младо момиче?
— Ако от това ще се почувстваш по-добре, можеш да викаш и да се караш, колкото искаш. Моля те само да не го правиш с Фалъм.
— Не възнамерявам. Всъщност защо да ти се карам. Нали решихме, че сме приятели?
— Гея винаги е изпитвала само приятелски чувства към теб, Тривайз.
— Не говоря за Гея. Знам, че си част от самата нея, но все пак нещо у теб е индивидуално, макар и по своеобразен начин. Аз говоря тъкмо на това нещо. Говоря на някого, наречен Блис, без да ме е грижа — или поне колкото се може по-малко — за Гея. Нали решихме да бъдем приятели, Блис?
— Да, Тривайз.
— Тогава защо стана така, че след като напуснахме подземията и се добрахме до кораба, ти се забави в справянето с роботите на Солария? Бях подложен на унижения и физическа болка, а ти доста време не предприе нищо. Въпреки че всеки момент можеха да се появят нови роботи и да ни смажат с численото си превъзходство, ти не предприемаше нищо.
Блис го погледна сериозно и заговори така, сякаш се стремеше да обясни постъпките си, а не да ги защитава.
— Не стоях, без да действам, Тривайз. Изучавах умовете на роботите-стражи и търсех начин да им повлияя.
— Знам. Поне така каза и тогава. Но не виждам смисъла. Защо ще въздействаш на умовете им, когато можеше съвсем спокойно да ги унищожиш, както впрочем и направи накрая?
— Толкова лесно ли е да се вземе решение за унищожаването на интелигентно същество?
Тривайз сви неприязнено устни.
— Стига, Блис. Интелигентно същество! Това беше просто робот.
— Просто робот? — в гласа й се прокрадна гняв. — Вечният довод. Просто! Защо тогава соларианецът Бандър ще се колебае да ни убие? Та ние за него сме просто хора без преобразуватели. Защо изобщо трябва да се колебаем да оставим Фалъм на произвола на съдбата? То е просто соларианче, при това все още незряло. Ако определяш всеки или всичко, което искаш да премахнеш, като „просто това“ или „просто онова“, можеш да унищожиш каквото пожелаеш. Винаги ще се намери някакво оправдание.
— Не извеждай в крайност една напълно основателна реплика — възрази Тривайз, — за да я направиш абсурдна. Роботът си е робот. Не можеш да го отречеш. Не е човешко същество. Онзи дори не беше интелигентен в нашия смисъл на думата. Беше една машина, която имитира интелигентност.
Блис отвърна:
— Колко ти е лесно да говориш за неща, които не разбираш. Аз съм Гея. Да, аз съм и Блис, но съм Гея. Аз съм свят, който смята всеки свой атом скъпоценен и смислен, а всяка организация от атоми — още по-скъпоценна и смислена. Аз/ние/Гея не бихме разрушили една такава организация с лека ръка, макар да сме готови с радост да я превърнем в нещо по-сложно, при неизменното условие това да не вреди на цялото.
— Най-висшата форма на организация, която познаваме — продължи тя, — поражда разум и интелигентност, а за да си склонен да унищожиш интелигентност, трябва наистина да си в крайна нужда. Няма никакво значение дали е машинна или биохимическа интелигентност. Всъщност роботът-страж притежаваше интелект, какъвто аз/ние/Гея не сме срещали. Да го изучаваш беше чудесно. Да го унищожиш — немислимо, освен в момент на крайна необходимост.
Тривайз сухо отбеляза:
— В опасност бяха три по-големи интелекта: твоят, този на Пелорат — човека, когото обичаш, и, ако ми позволиш да добавя, моят собствен.
— Четири! Продължаваш да изпускаш Фалъм. Само че още не бяха в опасност. Така прецених. Виж, да предположим, че имаш пред себе си картина, истински шедьовър на живописта, чието съществувание те заплашва със смърт. Достатъчно е да прекараш една мокра четка — раз-прас, където ти падне през платното, за да я унищожиш завинаги и да бъдеш спасен. Но е възможно и друго: като разгледаш внимателно картината и добавиш тук една мазка, там точица, поотнемеш нещо и така нататък, в края на краищата да успееш да промениш творбата така, че хем да избегнеш смъртта, хем тя да си остане шедьовър. Естествено тези поправки могат да бъдат нанесени само с изключително внимание. Ще отнеме време, но ако разполагаш с него, трябва да се опиташ да спасиш и картината, и живота си.