Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Не остава нищо друго, освен да се надяваме, че това съобщение няма да остане пътеводител на космически същества при изследване на една вече мъртва Земя.
Нов скептицизъм и нови надежди
Отначало малко се смущавах. С Кардашов се познаваме от няколко години, но просто не знаех как да го попитам за възгледите на неговия шеф. Шкловски всъщност отрече всичко, което доскоро твърдеше, и неговите хипотези може да са станали причина Кардашов и приятелите му да са прекъснали търсенето. Но накрая се разбрахме.
Двайсет години Шкловски беше един от главните защитници на идеята, че не сме сами във Вселената. През 1977 г. той се отрече от нея и сега има ново становище — че земната цивилизация е неповторима във Вселената, т.е. че в наблюдаемата част на Вселената сме сами. „Повечето от нас смятат, че Шкловски не е прав — каза ми д-р Кардашов през октомври 1977 г. — Но добре е, че създаде, а сега поддържа това становище — сега сме принудени да разсъждаваме над него, да търсим контрааргументи… Получихме нов импулс за развитие на хипотезата за съществуване на извънземни цивилизации, след много години се появи противник, чиято възгледи заслужават внимание.“
Първата сериозна среща на Шкловски с опонентите му се състоя през пролетта на 1977 г. на философския семинар на астрономическия институт „Щернберг“ в Москва. Втората, този път на международен форум, бе на симпозиума CETI през есента на 1977 г. в Прага на международния астрономически конгрес. Шкловски приведе аргументи:
1. Въпреки всички изследвания досега не е открита нито една планета близо до някоя друга звезда. Имаме само непреки доказателства, които често са спорни.
2. Не е ясен механизмът на възникване на земния живот, още по-малко — възможностите за възникване на живот в другите части на Вселената.
3. Съвременното експоненциално развитие на земната цивилизация скоро ще доведе до овладяване на Космоса. Ако предположим, че такова развитие е типично за развитите цивилизации, те биха могли да колонизират практически цялата наблюдаема Вселена и ние би трябвало отдавна да сме регистрирали проявите на тяхната астроинженерна дейност.
Контрааргументите на съветските му противници бяха изложени от д-р Б. Пановкин в сп. „Природа“ : Обстоятелството, че досега не сме успели да установим дейността на други цивилизации във Вселената, може да се обясни с това, че техният модел на мислене е различен от нашия. Възможно е засега да не сме в състояние да уловим техните радиосигнали — защото съвсем отскоро се опитваме да го сторим или защото не сме провели достатъчно експерименти. И накрая не е изключено да не можем да различим тяхното предаване от естествените процеси в Космоса. Недостигът на факти за наличието на планети у другите звезди или за механизм а на възникване и развитие живота на Земята и във Вселената спорел Пановкин не е сигурна основа за твърдението, че интелигентни космически съшества няма.
На пражкия симпозиум никой не подкрепи Шкловски. „Не сме съгласни с мнението на Шкловски — заяви на пресконференцията проф. Билингам. — В последно време преминахме към търсене на сигнали в микровълновата област, в която досега не сме търсили. Новата микротехника, микроелектроника и другите усъвършенствувани апаратури откриват съвсем нови възможности. За да можем да кажем дали имаме съседи в Космоса, или сме сами, е необходима многогодишна упорита работа.“
На пражкия международен астронавтичен конгрес в секцията на големите орбитални конструкции съветските специалисти изнесоха доклад за космически радиотелескоп който да може непрекъснато да се уголемява. Разбира се, тази апаратура ще се използува не само за обикновени радиоастрономически изследвания: тя ще бъде включена и в рамките на съветския проект CETI 2, сред авторите на който са такива известни астрофизици, конструктори и радиоинженери като чл.-кор. Шкловски, чл.-кор. Кардашов, акад. P. З. Сагдеев, директор на Института за космически изследвания, проф. Феоктистов. Този радиотелескоп ще се изгражда от отделни модули с диаметър 200 м. Авторите се надяват, че ще успеят да създадат уред с диаметър до 10 км, който да работи на вълни от 1 мм до 1 м. Съветските специалисти направиха редица изчисления, които показаха теоретичната възможност за създаване на такива големи конструкции. При това създаването на орбитална антена с диаметър 1 км ще бъде по-евтино от построяването на същото съоръжение на Земята. А съвременната техника вече дава възможност да се пристъпи към конструиране на опитен двестаметров модул, което, разбира се, ще изисква многогодишна работа.