Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Нови десетки години търпение
Според античната митология имало трима братя Циклопи. А Йо, любимата на Зевс, превърната в крава, била пазена от стоокия пастир Аргус. Затова нищо чудно, че продължението на проекта „Циклоп“ стана проектът, многозначително наречен от авторите си д-р X. Герицен и д-р С. Маккена „Аргус“. Бе установено, че вместо много стометрови телескопи „Циклоп“ на Луната могат да бъдат монтирани само две Лънбергови лещи от полистирен или друга изкуствена материя, всяка с диаметър 80 м. С тяхна помощ можем да приемем сигнали едновременно от хиляди звезди по цялото небе. Предложението за тази замяна бе публикувано от Герицен и Маккена през 1975 г. в сп. „Икар“. Две обсерватории, обзаведени с такива лещи, могат да регистрират излъчване около 160 хиляди звезди с максимална отдалеченост от Земята около сто светлинни години. По този начин бихме могли да изследваме пространството на разстояние до 1000 светлинни години. Авторите се присъединяват към мнението, че най-подходяща дължина на вълната за междузвездна връзка ще бъде 21 см. Те смятат, че разполагането на тези съоръжения на Луната е необходимо по две причини. Преди всичко при монтирането им на Земята могат да настъпят усложнения поради сравнително силното притегляне. Освен това влажността на земната атмосфера ще окаже неблагоприятно влияние върху материала, от който са изработени лещите. Две такива обсерватории — една от видимата и една от обратната страна на Луната — ще осигурят приемането на сигнали от всички посоки. Остава въпросът, дали „Аргус“ няма да се окаже също така сложен и скъп, както „Циклоп“. Най-големите изработени досега Лънбергови лещи имат диаметър 2,5 м. Говори се за конструиране на кълба с диаметър 25 м. Засега 80-метровите лещи са научна фантастика. Такъв гигант ще тежи 86 хиляди тона и не е изключено пренасянето му до Луната да надхвърля възможностите на космонавтиката и през 90-те години на нашия век. Днес и с най-големите ракети успяваме да изстреляме само няколко тона полезен товар. През март 1974 г. от Научния съвет по радиоастрономия при АН на СССР бе одобрена дългосрочна програма за изследване на космическите цивилизации.
Тя препоръчва редица въпроси, които засега се изследват без някакви по-дълбоки взаимозависимости в астрономията, биологията, кибернетиката, обществените науки и в други дисциплини, да се преценяват от гледна точка на съществуването на извънземен разумен живот. Същевременно предвижда всички основни изследвания, които засега са неединни, а понякога и случайни, постепенно да се координират и впоследствие да се обединят организационно. При търсенето на сигнали от извънземни цивилизации радиоастрономите използуват съоръжения, създадени само за радиоастрономически изследвания, но в бъдеще това положение трябва да се промени. Според съветския план CETI 1 през 1975–1985 г. трябва да започнат работа 8 земни и 2 космически станции, които ще контролират радиопредаванията на избраните звезди и близките галактики. През 80-те години трябва да се осъществи етапът CETI 2. Негова цел трябва да бъде повишаване на качеството на досега използуваните апаратури, създаване на система от спътници с големи антени и изнасяне на две големи обсерватории с телескопи с площ 1 кв.км на голямо разстояние от Земята, например в орбита около Луната. Изследването ще бъде подпомагано от големи класически апаратури. Това предложение бе публикувано официално в „Астрономический журнал“. Никъде не се споменава, че това ще бъде само съветски проект — затова не е изключено по-късно в него да вземат участие и други страни. Проектът CETI бе одобрен от Академията на науките и сега постепенно започва да се осъществява — съобщи проф. Троицки на съветската конференция за космическите цивилизации, състояла се през октомври 1975 г. в Специалната астрофизическа обсерватория на АН на СССР в Кавказ. Сред двадесет и четиримата участници беше и изтъкнатият конструктор на космически кораби, бившият космонавт проф. К. П. Феоктистов. Той предложи изследването да включва и междузвездните маяци — апарати, вероятно изпратени от други цивилизации до границите на тяхната активност, за да улеснят установяването на контакт с други развити светове. Проф. Шкловски смята, че не е изключено извънземните цивилизации непрекъснато да се отдалечават от нас. Както е известно, съществува хипотеза за непрекъснато разширяващата се Вселена, която е възникнала преди милиарди години от гигантската първоначална експлозия. Шкловски отбеляза, че според него в тази част на Вселената, която е достъпна за нашите технически средства, вероятно сме сами.