Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Срещу този амбициозен проект на центъра „Еймс“ калифорнийската Лаборатория за реактивни двигатели има контрапредложение, съобразено с използуване само на съществуващата техника. С помощта на съвременните радиотелескопи е възможно за 7 години да се изследва цялото небе на всички вълнови честоти от 1 до 23 гигахерца. Операцията няма да струва и една десета от стойността на специализираните проекти. Но днешните радиотелескопи са по-слабо чувствителни от апаратурата, предназначена единствено за SETI. Затова те могат да регистрират само сигнали, насочени точно към нашата Слънчева система. Обширната статия в сп. „Спейсфлайт“ не дава информация за отношението на участниците към въп-проса. Предварително бе решено изследването да се проведе на три етапа: първият (1977–1981) ще се състои в ограничено търсене на космически цивилизации с помощта на съществуващите радиотелескопи, които едновременно служат за астрономически изследвания: вторият (1982–1988) ще постави начало на работата на няколко новосъздадени земни антенни конструкции; третият започва от 1989 г. и е свързан с изграждането на пълна система SETI: още не е решено дали тя ще бъде установена на Земята, или в Космоса.
Каква е надеждата да открием космически цивилизации? Ако искаме да използуваме всички възможни методи, апарати, дължини на вълните и т.н., получава се главозамайващо множество от комбинации, изразяващо се с цифрата 1025 — посочи на вашингтонската конференция проф. Дрейк. Ако предположим, че съществуват един милион интелигентни свята (математически изразено 106), докато уловим сигнали на първата от тях, ще трябва да използуваме 1019(10 квинтилиона) комбинации. А ако продължителността на всяка от тези комбинации е винаги само една секунда, което е практически невъзможно, търсенето ще трае над 300 милиарда години. Астрономите теоретици навярно биха казали, че след толкова време може би нашата Вселена няма да съществува. Освен това Дрейк предвижда 10 милиарда възможни дължини на вълната. Много специалисти смятат, че развитите космически светове използуват за комуникация определени и избрани вълни. Фон Хьорнер и Диксън решиха, че единствената принципна дължина на вълната е известната честота на Кокони и Морисън, дължината, на които излъчва атомният водород — 21 см. Така броят на комбинациите се намалява от 1019 на 109, т.е. на един милиард, а гореспоменатите 300 милиарда години търсене се съкращават на 30 години.
През май 1976 г. спътникът „Лейджъз“ изнесе в Космоса послание, предназначено за нашите далечни потомци или за посетители от чужди светове, които биха могли да долетят на Земята, когато нашата цивилизация може би вече няма да съществува. Кълбото на Лейджъз има диаметър 60 см и на повърхността му равномерно са разпределени 426 лазерни отражатели. Чрез отразяване и ново хващане на отраженията на лазерни лъчи от земните станции с точност до дециметри могат да се следят движенията на континентите, земните полюси, пукнатините на земната кора и други дребни промени по повърхността на планетата. Спътникът е достатъчно компактен, за да се продължи максимално животът му, и се движи по почти кръгова орбита на височина 6000 км, така че е възможно да остане в Космоса 10 млн. години. Затова Саган предложи на него да се разположи подобно съобщение — както на предходните няколко автоматични междупланетни сонди. Две еднакви пластинки с размери 10 на 18 см показват три карти на Земята. Преди всичко там е предложен двоичен код за разбиране. Проста схема за обиколката на Земята около Слънцето — обиколка, която трае една година — дава основната часова скала, използувана при другите картини. Първата картина на земното кълбо изобразява сушата — така, както е изглеждала (според нас) преди 268 милиона години — тогава явно е съществувал един праконтинент. На средната картина е изобразено сегашното й състояние, като е отбелязано и мястото за старт на „Лейджъз“ — базата Вандерберг в Калифорния. Третото изображение има карта за разлагането на континентите след около 8,4 млн. години. Всички цифри са записани с двоичен код.