Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Разбира се — отговори Гленарван.
— И аз мисля като вас — отговори Еъртън, — че капитан Грант и двамата моряци са се спасили при корабокрушението. Но понеже не са стигнали до английски владения и не са се явили досега, мисля, че ги е постигнала моята участ и че са попаднали в плен на някое туземно племе.
— Вие повтаряте, Еъртън, аргументите, които аз вече съм изтъкнал — каза Паганел. — Няма съмнение, че корабокрушенците са пленени от туземци, нещо от което и те самите са се опасявали. Но трябва ли да мислим, че и те като вас са били отвлечени на север от тридесет и седмия паралел?
— Трябва да се предполагало е така господине — отговори Еъртън. — Неприятелските племена не остават никога в съседство с областите, подчинени на англичаните.
— Това ще усложни издирванията ни — каза Гленарван, доста обезсърчен. — Как ще открием следи от пленниците във вътрешността на един толкова обширен континент?
Тази забележка бе посрещната с продължително мълчание. Леди Елена на няколко пъти погледна въпросително спътниците си, но не получи отговор Дори и Паганел противно на обичая си мълчеше. Неговата обикновена изобретателност му изменяше. Джон Манглс сновеше с големи крачки из стаята, сякаш беше на мостика на кораба си в труден момент.
— А вие, господин Еъртън — запита тогава леди Елена моряка, — какво бихте направили?
— Госпожо — отговори доста живо Еъртън, — аз бих се върнал на кораба „Дънкан“ и с него ще отида право на мястото на корабокрушението. Там вече ще се съобразя с обстоятелствата, а може би и случайността ще ми даде някои указания.
— Добре — каза Гленарван, — само че ще трябва да почакаме, докато „Дънкан“ бъде поправен.
— А, значи имате повреда? — запита Еъртън.
— Да — отговори Джон Манглс.
— Сериозна?
— Не, но поправката изисква инструменти, каквито нямаме на кораба. Една от перките на витлото е изкривена и може да се поправи само в Мелбърн.
— Не може ли да плавате с платна? — запита боцманът.
— Разбира се, но ако ветровете не са попътни, „Дънкан“ ще употреби много време, за да стигне до Туфолд бей, а освен това той все пак ще трябва да се върне в Мелбърн.
— Е, добре, да върви в Мелбърн! — провикна се Паганел. — А ние да отидем без него в Туфолд бей.
— Как? — запита Джон Манглс.
— Като прекосим Австралия, както прекосихме Америка по тридесет и седмия паралел.
— А „Дънкан“? — поде Еъртън, като настояваше по съвсем особен начин.
— „Дънкан“ ще дойде да ни намери или ние ще отидем да го намерим, според случая. Ако но време на пътуването открием капитан Грант, ще се върнем заедно в Мелбърн. Ако пък се наложи да продължим нашите издирвания до брега, „Дънкан“ ще дойде при нас. Кой ще възрази нещо против този план? Майорът ли?
— Не — отговори Мак Набс, — ако преминаването през Австралия е възможно.
— Толкова възможно — отговори Паганел, — че предлагам на леди Елена и мис Грант да ни придружат.
— Сериозно ли говорите, Паганел? — запита Гленарван.
— Съвсем сериозно, драги лорде. Разстоянието не е повече от триста и петдесет мили! По дванадесет мили на ден, пътуването ще трае най-много месец, т.е. времето, необходимо за поправката на „Дънкан“. Ако се касаеше да прекосим Австралия при по-малка ширина, да минем през най-широката й част, през огромни пустини с тропическа жега, с една дума, да направим това, което още не са опитвали и най-смелите пътешественици, въпросът щеше да бъде друг! А тридесет и и седмият паралел сече провинцията Виктория, чисто английска страна, с пътища, с железница и населена по протежение на голяма част от пътя.
Това пътуване може да се направи било с каляска, ако това ви харесва, било с кола, което е за предпочитане. Това ще бъде чисто и просто една разходка от Лондон до Единбург.
— А хищните зверове? — запита Гленарван, който искаше да направи всички възможни възражения.
— В Австралия няма хищни зверове.
— А диваците?
— На тази ширина няма диваци, а освен това те не са жестоки като новозеландците?
— А каторжниците?
— В южните провинции на Австралия няма каторжници, те са само в източните колонии. Провинцията Виктория не само ги е изпъдила, но е гласувала и закон, с който не допуска на своя територия освободените затворници от другите провинции. Правителството на Виктория е отишло дотам, че е заплашило тази година полуостровната компания да й отнеме субсидиите, ако продължава да се продоволствува с въглища от пристанищата на Западна Австралия, където каторжниците са приети. Възможно ли е да знаете това, вие, който сте англичанин!