По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Дами и господа, конфликтът между нашата страна и Япония приключи. Онези, които го предизвикаха, ще бъдат изправени през съда. Министър-председателят Кога лично ме увери в това.
Господин Кога е доблестен и смел човек. Сега за първи път мога да ви кажа, че самият той беше отвлечен и едва не бе убит от същите престъпници, които подпалиха конфликта между неговата и нашата страна. От похитителите му го спасиха двама американци, подпомогнати от японски официални лица, в рамките на специална операция в центъра на Токио. След спасяването му, поемайки огромен риск за живота си, той допринесе много за бързото преустановяване на конфликта и така спаси и своята, и нашата страна от още повече загуби. Без неговите усилия можеха да бъдат погубени много повече хора и от двете страни. Горд съм да нарека Могатару Кога свой приятел.
Само преди няколко дни, минути след като той пристигна в страната ни, ние двамата се срещнахме неофициално точно тук, в Овалния кабинет. Оттук отидохме до сградата на Капитолия и заедно се помолихме. Никога няма да забравя този момент.
Бях там, когато падна самолетът. Бях в тунела между административната сграда и Капитолия заедно с жена ми и децата ми. Видях как стената от пламъци се втурва към нас, спира и после се връща обратно. Никога няма да забравя това. Иска ми се да можех. Но се опитвам да не мисля за тези неща.
Мирът между Америка и Япония вече е напълно възстановен. Сега нямаме, нито пък някога изобщо сме имали спорове с гражданите на тази страна. Призовавам всички ви да забравите всички лоши чувства, които може би сте изпитвали към японците, сега и завинаги.
Той отново замълча, загледан в спрелия да тече текст. После обърна страницата на отпечатания си доклад.
— Сега пред всички нас стои по-важна задача.
Дами и господа, един човек, един объркан и загубил разсъдъка си пилот е решил, че може да нанесе на страната ни фатален удар. Сгрешил е. Ние погребахме нашите покойници. Ще оплакваме загубата им още дълго. Но страната ни продължава да живее и приятелите, които загубихме през онази ужасна нощ, ще останат с нея по друг начин.
Томас Джеферсън е казал, че Дървото на Свободата често има нужда от кръв, за да расте. Е, кръвта вече се проля и сега е време дървото отново да започне да расте. Америка е страна, която гледа към бъдещето, не към миналото. Никой от нас не е в състояние да промени историята. Но можем да се поучим от нея, да градим върху постиженията на миналото си и да поправяме допуснатите грешки.
Засега мога да ви кажа, че сигурността на нашата страна не е застрашена. Нашата армия е на поста си по целия свят и потенциалните ни врагове го знаят. Нашата икономика понесе ужасен удар, но оцеля и продължава да е най-силната в света. Това все още е Америка. Ние все още сме американци и бъдещето ни започва с всеки нов ден.
Днес избрах Джордж Уинстън за временно изпълняващ длъжността министър на финансите. Джордж оглавява голяма нюйоркска финансова компания, на която е създател. Той изигра важна роля във възстановяване на щетите, нанесени на финансовите ни пазари. Постигнал е всичко сам — както и самата Америка. Скоро ми предстои да назнача още министри и ще ви съобщавам за всеки от тях.
Джордж обаче не може да стане действителен министър, докато не възстановим Сената на Съединените щати, чиито членове са овластени от Конституцията да съветват и одобряват такива назначения. Избирането на нови сенатори е работа на губернаторите. През следващата седмица те ще започнат да избират хората, които да попълнят останалите вакантни постове.
Сега следваше деликатната част. Той отново се наведе напред.
— Скъпи сънародници — почакайте, тази фраза не ми харесва особено. Никога не съм я харесвал. — Джак леко поклати глава, като се надяваше жестът да не изглежда прекалено театрален.
— Казвам се Джак Райън. Баща ми беше полицай. Постъпих на държавна служба като морски пехотинец, веднага след като завърших Бостънския колеж. Това не продължи много дълго. Бях ранен в хеликоптерна катастрофа и гърбът ми не се оправи с години. Когато бях на трийсет и една, се изпречих на пътя на някакви терористи. Всички вече сте чували тази история и знаете как завърши, но онова, което не знаете, е, че инцидентът стана причина отново да постъпя на държавна служба. До този момент се наслаждавах на живота. Бях направил малко пари на стоковата борса и после напуснах тази работа, за да се върна към историята, моята първа любов. Преподавах история — обичах преподаването — във военноморската академия и струва ми се, щях с удоволствие да остана там завинаги, точно както съпругата ми Кати най-много обича да се занимава с медицина и да се грижи за мен и децата ни. Щяхме да сме напълно доволни от живота в нашия дом, да си вършим работата и да отглеждаме децата си. Знам, че щеше да е така.