Сребърни реки

— Сега сам виждам, че всички разкази са били верни! — прошепна Бруенор.

После се обърна към приятелите си и обясни:

— Когато заедно с останалите момчета пристигнахме в Заселническата твърдина, до нас достигна мълва, която разказваше за жестока битка в преддверието на Сребърните зали. Някои от нас отидоха да видят дали слуховете казват истината, но никога повече не се завърнаха.

Бруенор замълча и поведе приятелите си напред, за да огледат мястото. Скелети на джуджета още лежаха там, където преди два века ги бе застигнала смъртта. Мъртъвците на Бойния чук се различаваха лесно — митралните им доспехи, покрити с прах, но не и с ръжда, блясваха в цялото си великолепие в мига, в който някой избършеше прахта от тях. Ала освен тях по земята бяха пръснати и други скелети. Облечени в чудновато изработени доспехи, те не бяха по-големи от останалите — нима страховитата битка бе изправила джудже срещу джудже и ги бе превърнала в смъртни врагове?

Това бе загадка, която жителите на повърхността не можеха да разгадаят, ала Дризт До’Урден знаеше нейния отговор. Докато живееше в подземния град на събратята си, неведнъж бе срещал дуергари, зли сиви джуджета. Там те бяха техни съюзници. Дуергарите бяха сред джуджетата онова, което събратята на Дризт бяха сред елфите и понеже джуджетата от повърхността често копаеха твърде надълбоко и понякога навлизаха в територията на Сивите, омразата помежду им бе по-силна дори и от тази, която хранеха една към друга двете елфически раси. Скелетите на дуергарите обясняваха много неща на Дризт, както и на Бруенор, който разпозна чудноватите доспехи и най-сетне разбра какво бе прогонило народа му от Сребърните зали. Ако в мините все още имаше сиви джуджета, разбра Дризт, на Бруенор щеше да му е страшно трудно да си възвърне древното царство на своите предци.

Магическата врата се затвори зад гърба им и мракът в преддверието се сгъсти още повече. Кати-Бри и Уолфгар се приближиха един до друг, ала Риджис се разхождаше насам-натам, търсейки скъпоценни камъни и всякакви други съкровища, които могат да се намерят около един труп на джудже.

Бруенор също бе видял нещо, което привлече вниманието му. Той бавно се приближи до две джуджета, които лежаха опрени едно до друго. Десетки сиви джуджета бяха паднали около тях, та още преди да види каната пенещо се пиво, която украсяваше щитовете им, разбра кои бяха двамата воини.

Дризт също се приближи, но остана на почтително разстояние от приятеля си.

— Бангор, моят баща — обясни Бруенор. — И Гарумн, бащата на моя баща, крал на Митрал Хол. Били са се храбро и са умрели достойно!

— Могъщи воини ще да са били, също както и следващият в рода им — тихо каза Дризт.