Сребърни реки

— Какво те води тук? — извика Бруенор и силно я прегърна. — И кой е мръсникът, който те е ударил? Само да го докопам! Ще му прекърша врата!

— И Щитозъб има какво да му каже! — намеси се Уолфгар, вбесен от мисълта, че някой бе имал дързостта да удари Кати-Бри.

Риджис, който вече се досещаше какво става, стоеше малко встрани, мълчаливо свел поглед към земята.

— Фендер Ковашкият чук и Гроло са мъртви — рече Кати-Бри на Бруенор.

— По пътя насам ли умряха? Но защо?

— Не, убиха ги в Десетте града. Някакъв мъж, наемен убиец, дойде там. Търсеше Риджис — отвърна момичето. — Тръгнах по следите му, за да се опитам да ви предупредя, но той ме залови и ме принуди да дойда с него чак тук.

Бруенор хвърли яростен поглед на полуръста, който сега стоеше още по-назад и не смееше да вдигне очи.

— Разбрах, че си загазил още в мига, в който те видях да търчиш след нас там, в Долината на мразовития вятър! — изръмжа той. — Какво става? И да не си посмял да ми пробутваш още от твойте лъжи!

— Казва се Ентрери — призна Риджис. — Артемис Ентрери. Идва от Калимпорт, от Пук паша.

И като извади рубинения медальон, додаде:

— Идва за него!

— Ентрери не е сам — каза Кати-Бри. — Един магьосник от Лускан търси Дризт.

— Защо? — попита елфът, който все още стоеше на пост.

Кати-Бри сви рамене.

— Много внимаваха да не се издадат, но мисля, че се интересуват от Акар Кесел.

Дризт веднага разбра. Търсеха Креншинибон, могъщия кристален отломък, който бе затрупан от снежната лавина, погубила Акар Кесел.

— Колко са? — попита Уолфгар. — И къде са сега?

— Трима — отвърна момичето. — Убиецът, една магьосница и един войник от Лускан. Водеха и едно чудовище, което наричаха голем. Никога досега не бях виждала подобен звяр.

— Голем — тихичко повтори Дризт.

В подземните градове на Мрачните елфи неведнъж бе виждал подобни създания — надарени с огромна сила, те бяха безпределно верни на създателите си. Враговете им трябва да бяха наистина могъщи, щом разполагаха с такова чудовище.

— Обаче с него е свършено — продължи Кати-Бри. — Той тръгна подире ми, когато побягнах и замалко да ме залови, само че аз му погодих номер и сега чудовището лежи, затрупано от тонове камъни.

Бруенор отново я притисна до гърдите си.

— Прекрасно си се справила, моето момиче! — прошепна той.

— Освен това, когато си тръгвах, убиецът и войникът се бяха вкопчили в битка на живот и смърт — добави Кати-Бри. — Предполагам, че единият от тях вече е мъртъв… най-вероятно войникът. Жалко, ако е така, беше добър човек.

— Щеше да опита ножа ми, задето е помагал на онез’ псета! — изръмжа Бруенор. — Ама стига сме приказвали, после ще имаме предостатъчно време за туй. Намираме се пред входа на Залите! Съвсем скоро ще можеш да видиш със собствените си очи онез’ чудеса, за които съм ти говорил толкоз пъти! Сега върви и си почини.