Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
Джуджето се обърна и точно се канеше да каже на Уолфгар да се погрижи за нея, когато вместо варварина, пред погледа му попадна Риджис, който стоеше без да смее да вдигне очи и се чудеше дали този път не бе отишъл твърде далеч.
— Не се бой, приятелю — каза Уолфгар, който също бе видял уплашеното лице на полуръста. — Направил си го, за да се спасиш и не бива да се срамуваш от това. Ала трябваше да ни предупредиш за опасността!
— Я ме погледни, Къркорещ корем! — сопна се Бруенор. — Поне туй ни дължиш, мошеник такъв! Да не мислиш, че сме изненадани!
Гневът му като че ли се подхранваше от някакъв скрит източник и колкото повече джуджето хокаше полуръста, толкова по-силна ярост го обземаше.
— Как смееш да ни причиняваш подобно нещо! — изрева то и като отмести Кати-Бри встрани, направи крачка към Риджис. — И то точно когато най-сетне намерих дома на предците си!
Уолфгар побърза да застане между Бруенор и Риджис, смаян от внезапната промяна у приятеля си — никога досега не бе виждал Бруенор обзет от толкова силни чувства. Кати-Бри също бе слисана.
— Полуръстът не е виновен — обади се тя. — А и магьосниците бездруго щяха да ви намерят!
В този миг дойде Дризт.
— Още никой не е достигнал стълбата — каза той, ала когато се вгледа по-внимателно в лицата на приятелите си разбра, че никой не го бе чул.
Най-сетне Уолфгар наруши тягостната тишина и пое нещата в свои ръце:
— Не сме дошли толкова далеч, за да се караме помежду си! — скара се той на Бруенор.
Джуджето зяпна, без да знае какво да каже — никога досега Уолфгар не се бе изправял срещу него.
— Ха! — изсумтя то, когато най-сетне се съвзе от смайването си. — Глупавият полуръст ще ни убие всичките, ама няма защо да се тревожим, хич даже!
И като продължи да си мърмори под носа, Бруенор се обърна към стената и отново затърси входа на Митрал Хол.
Дризт хвърли любопитен поглед на сприхавото джудже, ала сега повече се тревожеше за Риджис. Напълно отчаян, полуръстът се бе отпуснал на земята и сякаш бе загубил всякакво желание да продължи напред.
— Не унивай опита се да го успокои Дризт. — Бруенор бързо ще забрави гнева си. Мечтата на неговия живот е на път да се сбъдне.
— А и този убиец, който е по петите ти — намеси се Уолфгар, — дори не знае какво посрещане ще му подготвим, ако изобщо успее да се добере дотук!
И като потупа бойния си чук, младежът добави:
— Бързо ще си промени мнението за това преследване!
— Ако успеем да влезем в мините, навярно ще изгубят следите ни — обърна се Дризт към Бруенор, опитвайки се да уталожи гнева му.
— Няма да намерят стълбата — обади се и Кати-Бри. — Дори и след като ви видях да слизате по нея, едва успях да я открия!
— Предпочитам да се изправим срещу тях сега! — заяви Уолфгар. — Доста неща имат да ни обясняват, а и онова, което са причинили на Кати-Бри, няма да им се размине току-така!
— Пазете се от убиеца! — предупреди ги Кати-Бри. — Оръжията му са опасни и неумолими като самата смърт!
— А и един магьосник може да бъде страховит враг — додаде Дризт. — Сега ни чака по-важна работа и нямаме нужда от битки, които можем да избегнем.
— Няма да се бавим повече! — отсече Бруенор и сложи край на всички по-нататъшни възражения от страна на младия варварин. — Намирам се пред вратите на Митрал Хол и нищо няма да ми попречи да вляза вътре! Нека ни последват, ако смеят!
И като повика Дризт, той отново се обърна към скалата.
— Остани на пост, момче! — нареди той на Уолфгар. — И се погрижи за момичето ми!
— Някое заклинание навярно? — предположи Дризт, когато двамата с Бруенор останаха сами пред гладката каменна стена.
— Да — отвърна джуджето. — Има дума, с която се отваря. Ала след известно време магията я напуска и тогава трябва да се измисли нова дума. Само че когато това е станало, тук вече не е имало никой, който да измисли нова дума.
— Опитай със старата тогава.
— Направих го, елфе, поне двайсет пъти, още щом дойдохме тук. Трябва да има друг начин, сигурен съм! — ядосано изръмжа джуджето и стовари юмрук върху камъка.
— Ще си спомниш — увери го Дризт и двамата отново се заеха да разглеждат стената.
Дори и упоритата решителност на едно джудже невинаги се възнаграждава и когато нощта се спусна, приятелите още седяха пред входа, обгърнати от непрогледна тъмнина — заради преследвачите си не смееха да запалят огън. От всички изпитания, които бяха преодолели по пътя си дотук, това като че ли бе най-тежкото — да стоят толкова близо до целта си и да не могат да влязат. Бруенор дори започна да се съмнява в себе си и се зачуди дали наистина това бе мястото, където трябваше да се намира входът. Отново и отново си повтаряше песничката, която бе научил като дете в Митрал Хол, и се опитваше да открие в нея нещо, което бе пропуснал преди.