Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Запазих лицето си спокойно, но усетих, че лед пропълзява по гръбнака ми. Принц Предан. Отвлечен или избягал, но и в двата случая — уязвим. Извън защитните стени на Бъкип, там, където имаше хора, способни на такива чудовищни деяния, младият принц беше в опасност.
— Аз съм скитаща вещица — продължи тихо Джина. — Зная какво е да си родена с магия, която вече е в тебе. Не е нещо, което можеш да промениш, дори и да искаш. Нещо повече, знам какво е да имаш сестра, която е родена лишена от магията. Изглеждаше ми толкова свободна понякога. Можеше да погледне някой талисман, направен от баща ни, и за нея това бе само пръчки и мъниста. Никога не й нашепваше, нито я привличаше. Часовете, които прекарвах до баща ми, да се уча на уменията му, бяха часове, които тя прекарваше с майка ми в кухнята. Докато растяхме, завистта между нас беше двупосочна. Но все пак бяхме семейство и можехме да се научим на търпимост към различията си. — Тя се усмихна на спомените си, после поклати глава и лицето й стана мрачно. — Виж, навън, сред широкия свят, е друго. Хората може и да не ме заплашват, че ще ме изгорят или разкъсат, но съм виждала омраза и ревност в не едни очи. Хората или си мислят, че не е честно аз да притежавам нещо, което те никога няма да могат да имат, или се боят, че по някакъв начин ще използвам това, което имам, за да им навредя. Никога изобщо не помислят, че те самите имат свои дарби, които аз никога няма да овладея. Може да са груби с мен, да ме блъскат на улицата или да се опитват да ме прогонят от мястото ми на пазара, но няма да ме убият. Ти не можеш да разчиташ на това обаче. Най-малкото издаване може да доведе до смъртта ти. А ако някой предизвика гнева ти… Добре. Ставаш друг човек, общо взето. Признавам, че това малко ме безпокои, и затова, хм… за да се успокоя, ти направих нещо.
Преглътнах.
— О. Благодаря.
Не можах дори да намеря кураж да я попитам какво ми е направила. Пот течеше по гърба ми въпреки хладината в сумрачната стая. Тя не искаше да ме заплаши, но думите й ми напомниха колко съм уязвим пред нея. Обучението ми на професионален убиец се беше просмукало дълбоко, както открих. Убий я, съветваше ме онази част от мен. Тя знае тайната ти и това я превръща в заплаха. Убий я.
Сплетох пръсти на масата пред себе си. Стиснах ги.
— Сигурно ме мислиш за странна — каза тя, стана и тръгна към един долап. — Да се меся така в живота ти, след като съм те срещнала само един път. Е, вече два. — Усещах, че е смутена, но и решена да ми даде подаръка, който ми беше направила.
— Мисля, че си добра — казах неловко.
При ставането си беше бутнала Фенел на земята. Котаракът клечеше на пода с навита около краката си опашка и ме гледаше с яд. Отиде си скутът! Ти си виновен!
Тя извади от долапа една кутия, донесе я на масата и я отвори. Вътре лежаха мъниста и пръчици, нанизани на кожени каишки. Тя вдигна талисмана, тръсна го и той се превърна в наниз. Взрях се в него, но не почувствах нищо.
— Какво прави? — попитах.
Тя се засмя.
— Нещо много малко, за жалост. Не мога да направя така, че да не изглеждаш Осезаващ, нито мога да те направя неуязвим на нападение. Не мога дори да ти дам нещо, което да ти помага да владееш гнева си. Опитах се да измайсторя нещо, което да те предупреждава за лоши чувства към теб, но стана толкова голямо и обемисто, че приличаше повече на броня, отколкото на талисман. Прощавай, но първото ми впечатление за теб бе като за доста мрачен човек. Трябваше ми известно време, докато изпитам топлина към теб, и ако Хеп не ми беше говорил хубави неща за теб, изобщо нямаше да си хабя времето. Щях да те помисля за опасен човек. За такъв те смятаха мнозина, докато минаваха покрай нас на пазара в онзи ден. А и ти, откровено казано, се показа такъв по-късно. Опасен човек, но не зъл, ако ме извиниш за преценката. Но лицето ти неволно издава пред хората по-мрачната ти страна. А и сега, с тоя меч на кръста и косата ти на воинска опашка, ами, хич не ти придава дружелюбен вид. А е по-лесно да намразиш човек, който първо те е уплашил. Тъй. Това тук е вариант на един много стар любовен талисман. Направих го не за да привлича любовници, а да кара хората да са благоразположени към теб, стига да действа така, както се надявам. Когато се опиташ да създадеш вариация на стандартна тема, често й липсва сила. Сега стой спокойно.