Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
— Аз съм Том Беджърлок, вашият слуга. Препоръчан ви бях като човек, образован над положението си от снизходителен господар, но държан повече заради меча му, отколкото заради обноските. Избрали сте ме, защото искате личен слуга, годен да бъде не само ваш камериер, но и телохранител. Чували сте, че изпадам в мрачни настроения и че понякога съм избухлив, но сте решили да ме изпробвате и да видите дали ще мога да ви служа добре. Аз съм… четиридесет и две годишен. Белезите, които нося, съм ги получил, докато съм бранел последния си господар от атака от страна на трима… не, шестима разбойници. Убил съм ги всичките. Не съм човек, който търпи провокации. Когато последният ми господар е умрял, ми е оставил малко състояние, което ми дава възможност да живея скромно. Но сега синът ми е станал на възраст и съм пожелал да го уредя за чирак в град Бъкип. Убедили сте ме да се върна на служба, за да покрия разходите си.
Лорд Златен се извърна от прозореца. Аристократичните му длани плеснаха, докато слушаше монолога ми. Когато приключих, кимна.
— Това ми харесва, Том Беджърлок. Какъв брилянтен ход за лорд Златен, да си има слуга, който дори е малко опасен да го държиш край себе си. Такава важност ще си придам, като се разчуе, че съм наел такъв човек! Ще се справиш, Том Беджърлок. Ще се справиш чудесно.
Приближи се до масата, а аз му издърпах стол. Настани се и погледна блюдата, които му бях подредил.
— Великолепно. Точно както ми допада. Том, поддържай тази форма и ще трябва да ти повиша заплатата. — Погледна ме. — Сядай да ядем.
Поклатих глава.
— Нека поупражнявам маниерите си, сър. Чай?
За миг Шутът се стъписа. После лорд Златен вдигна кърпичката си и изтри устни.
— Да, ако обичаш.
Налях му.
— Този твой син, Том. Не съм го срещал. Той е в Бъкип, нали?
— Казах му да ме последва тук, сър. — Изведнъж осъзнах, че не бях казал на Хеп много повече от това. Щеше да пристигне тук с едно уморено старо пони, теглещо раздрънкана двуколка с престарял вълк в нея. Не бях отишъл при племенницата на Джина да я помоля да го посрещне. А ако тя се възмутеше от наглото ми предложение Хеп да отиде там? Другият ми живот ме догони като връхлитаща вълна. Не бях обезпечил Хеп. Момчето не познаваше в град Бъкип никого, освен Славея, а аз дори не знаех дали в момента тя е в града. А и предвид обтегнатите ни отношения Хеп едва ли щеше да се обърне към нея за помощ.
Изведнъж осъзнах, че трябваше да потърся скитащата вещица и да се уверя, че момчето ми ще бъде прието там. Трябваше да оставя при нея писмо за Хеп. И трябваше веднага да се обърна към Сенч за обезпечаването му. Предвид онова, което вече знаех, работата приличаше на хладнокръвен пазарлък и сърцето ми се сви. Винаги можех да заема пари от Шута. Потръпнах от тази мисъл. Колко точно беше заплатата ми? Понечих да го попитам, но думите не можаха да се отлепят от езика ми.
— Нещо се умълча, Том Беджърлок — каза лорд Златен. — Когато синът ти все пак пристигне, очаквам да ми го представиш. Засега мисля да те пусна да прекараш сам тази сутрин. Почисти тук и обиколи да поопознаеш замъка и терените. — Погледна ме критично. — Донеси ми хартия, перо и мастило. Ще ти напиша акредитив до шивача Страндон. Очаквам да намериш дюкяна му много лесно. Знаеш го отпреди. Трябва да ти вземе мерки за още дрехи, някои ежедневни и някои за случаи, когато ще искам да изглеждаш добре. Щом ще си не само мой камериер, а и телохранител, мисля, че ще е редно да стоиш зад стола ми на официални вечери и да ме придружаваш при езда. И прескочи също до Крой. Има оръжеен щанд близо до ковашката улица. Виж му използваните мечове и си намери някое годно оръжие.
Кимнах на всяка от заповедите му. Отидох до малкото писалище в ъгъла и приготвих перо и мастило за господаря си. Зад мен Шутът заговори тихо:
— Майсторлъкът на Ход и мечът на Искрен вероятно се помнят прекалено добре тук, в замъка. Бих те посъветвал да прибереш меча в старата стая на Сенч в кулата.
Отвърнах, без да го поглеждам:
— Добре. И също така ще говоря с Майстор-оръжейника, ще го помоля да ми осигури партньор за упражнения. Ще му кажа, че уменията ми са малко закърнели и че трябва да потренирам. Кой беше партньорът на принц Предан по фехтовка?
Шутът разбра. Винаги разбираше такива неща. Заговори, докато нагласявах стола му зад писалището.
— Кресуел беше учителят му, но най-често партнираше с една млада жена, Делерий. Но няма да е много редно да питаш за нея по име… хм. Кажи му, че би искал да работиш с някой, който се бие с два меча, да подобриш уменията си в отбрана. Мисля, че това е нейната специалност.