Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
— С най-голямо удоволствие! Но предлагам нещо по-просто. Като дойде Хеп, ще го задържа тук и ще известя в замъка. Имам една стаичка отзад, може да я използва; беше на племенника ми, преди да отрасне и да се ожени. Нека момчето да прекара ден-два в града. Стори ми се, че много му хареса на Пролетния панаир, а новите ти задължения едва ли ще ти оставят време да го разведеш из Бъкип.
— Знам, че ще му хареса много — отвърнах облекчен. Щеше да ми е много по-лесно да поддържам ролята си на слуга на лорд Златен, ако Хеп не се забърка в нея. — Надеждата ми е тук, в Бъкип, да спечеля пари да му платя за добро чирачество.
Виж го ти. Един голям жълто-кафяв котарак ми заяви това в същия момент, в който без усилие се качи на скута ми. Зяпнах го изумен. Никога животно не ми беше проговаряло толкова ясно чрез Осезанието, освен свързаните с мен.
Нито бях пренебрегван толкова безцеремонно от животно, току-що проговорило в ума ми. Котакът се изправи, със задните крака на скута ми, предните лапи на масата, и огледа храната. Пухкавата опашка замаха пред лицето ми.
— Фенел4! Засрами се! Престани. Ела тук. — Джина се пресегна да дръпне котака от скута ми. Междувременно подхвана отново разговора: — Да, Хеп ми каза за амбициите си. Чудесно е да види човек младеж с мечти и надежди.
— Добро момче е — съгласих се въодушевено. — И заслужава да получи добра възможност да усвои хубав занаят. Готов съм да направя всичко за него.
Фенел вече бе в скута на Джина и ме гледаше над масата. Тя ме харесва повече от теб. И си дръпна парче риба от ръба на блюдото й.
Всички котки ли говорят толкова невъзпитано на непознати? — укорих го.
Той се дръпна назад и главата му тупна в гърдите й. Жълтоокият му поглед беше застрашителен. Всички котки говорят както си щат. На когото си щат. Но само невъзпитан човек им отвръща. Да мълчиш. Казах ти. Тя ме харесва повече от теб. Изви глава и погледна Джина в лицето. Още риба?
— То е ясно — съгласи се тя. Помъчих се да си спомня какво точно й бях казал, докато гледах как дава на котарака парче риба. Знаех, че не е Осезаваща. Зачудих се дали котакът не ме лъже за всичките котки. Малко знаех за котките. Бърич никога не беше гледал котки в конюшните. Имахме си кучета плъхоядци за гадините.
Джина погрешно изтълкува мълчанието ми. Долових леко съчувствие в погледа й, когато добави:
— Все пак сигурно е тежко да оставиш дома си и да престанеш да си господар на себе си, за да дойдеш в града и да слугуваш, колкото и чудесен човек да е лорд Златен. Надявам се, че е толкова щедър в плащането ти, колкото когато слиза в града да пазарува.
Усмихнах се малко насила.
— Значи познаваш лорд Златен?
Тя кимна енергично.
— Да. Той беше в същата тази стая точно преди месец. Искаше талисман да гони молците от гардероба му. Казах му, че не съм правила такова нещо, но че мога да опитам. А после той настоя да разгледа всичките ми талисмани и купи цели шест. Шест! Един за сладки сънища, един за весел дух, един да привлича птици — о, а последният колко го очарова, ако знаеш — почти все едно че самият той е птица. Но когато помолих да видя ръцете му, да настроя талисманите към него, ми каза, че били за подаръци. Рекох му, че може да прати получателите им при мен, да им настроя магиите, ако желаят, но поне засега никой не е дошъл. Все пак ще действат съвсем добре, нали аз съм ги правила. Обичам да си настройвам магиите обаче. В това е цялата разлика между талисман, направен механично, и изработен от майстор. А се смятам за майстор все пак, моля ви се!
Последните думи поднесе с нотка на смях в гласа в отговор на вдигнатите ми вежди. Засмяхме се и двамата, макар едва ли да имах правото да се чувствам толкова уютно с нея в този момент.
— Ти ме успокои — заявих. — Хеп е добро момче и вече не се нуждае много от помощта ми. Но все пак, боя се, че винаги си представям, че може да го сполети най-лошото.
Не ме пренебрегвай! — закани се Фенел. Скочи на масата. Джина го смъкна на пода. Той отново се метна в скута й. Тя го потупа разсеяно.
— Това е участта на всеки баща — увери ме Джина. — Или приятел. — На лицето й се изписа странно изражение. — Аз също не стоя над тези грижи. Дори когато изобщо не е моя работа. — Хвърли ми толкова откровено преценяващ поглед, че цялото ми спокойствие се изпари. — Ще говоря открито — предупреди ме тя.
— Моля — подканих я, но всяка кост в тялото ми искаше да не го прави.
— Ти си Осезаващ — заяви тя. Не беше обвинение. Беше по-скоро все едно коментира загрозяващо заболяване. — Аз доста пътувам покрай занаята си, може би повече, отколкото си пътувал ти през последните години. Настроението сред хората спрямо Осезаващите се е променило, Том. Станало е гадно навсякъде, където съм била напоследък. Не съм го видяла сама, но чух, че в един град във Фароу изложили на показ разчленените тела на Осезаващите, които убили, всеки къс в отделна клетка, за да не би да се съберат и да оживеят.