Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Не, не, не.
Обърнах се да потърся източника на мисълта, но това, разбира се, не ми донесе нищо. Разсея ме смътно ехо от някаква музика. Едно конярче, забързано по работата си, се блъсна в мен, после, като го изгледах, покорно ме помоли за извинение. Без да мисля, си бях позволил да посегна към дръжката на меча.
— Няма нищо — уверих го и добавих: — Къде мога да намеря Майстор оръжейника по това време на деня?
Момчето ме погледна по-внимателно и се усмихна.
— На двора за упражнения, човече. Веднага след новото зърнохранилище. — И ми посочи с ръка.
Благодарих му, а когато се обърнах, придърпах яката да скрие талисмана.
(обратно)Глава 13 Сделки
Ловните котки не са съвсем непознати в границите на херцогство Бък, но от години са останали като аномалия. Не само че теренът на Еленовото херцогство е по-пригоден за лов с хрътки, но също така хрътките са по-подходящи за по-едър дивеч, който обикновено е обичайната плячка за конни ловци. Една оживена глутница хрътки, които лаят и ръмжат, е чудесен придружител за кралски лов. Котката, когато се използва, е смятана за по-подходящ, изящен ловен придружител на дама, пригодна е за улавяне на зайци или птици. Кралица Постоянство например гледаше малка ловна котка, но повече за забавление и компания, отколкото за спорт. Името й беше Хиспит.
„История на ловните зверове“, Сулинга— Кралицата желае да те види.
— Кога? — попитах стъписан. Едва ли беше поздравът, който очаквах от Сенч. Бях отворил тайната врата, която ме пропускаше в кулата му, и го заварих да ме чака, седнал в стола си пред камината. Стана веднага.
— Веднага, разбира се. Иска да разбере докъде си стигнал и естествено гори от нетърпение да те изслуша час по-скоро.
— Но аз доникъде не съм стигнал — възразих. Дори все още не му бях докладвал за свършената през деня работа. Сигурно се бях вмирисал на пот от оръжейния двор.
— Значи ще иска да чуе това — отвърна ми той неумолимо. — Хайде. Тръгвай с мен.
Натисна устройството на вратата и излязохме от стаята в кулата.
Беше вечер. Следобеда бях прекарал според съвета на Шута, играх ролята си на слугата, който се запознава с новото място. Като такъв, поговорих с много от колегите си слуги, представих се на Майстор-оръжейника Кресуел и успях да наглася нещата така, че той самият да ми предложи да освежа фехтоваческите си умения срещу Делерий. Тя се оказа страхотен фехтовач, висока почти колкото мен и едновременно енергична и пъргава. Бях доволен, че не може да пробие гарда ми, но скоро вече се задъхвах. Да се опитвам да пробия нейната защита все още бе невъзможно за мен. Тренировките, наложени ми от Ход преди много време, все още ми вършеха добра работа, но тялото ми просто не можеше да реагира толкова бързо, колкото умът. Да знаеш какво да правиш, когато си подложен на атака, не е същото като да можеш да го направиш.
На два пъти помолих за почивка, за да си поема дъх, и тя се съгласи с арогантното задоволство на младите. Въпреки това насочващите ми въпроси за принца не ми донесоха почти нищо, докато на третата пауза не разхлабих яката си и не разтворих ризата си широко, за да се поразхладя. Почувствах се почти гузен, че го правя, но няма да отрека, че ми се искаше да пробвам дали талисманът ще я склони да стане по-разговорлива.
Подейства. Подпрян на стената в сянката на навеса пред оръжейната, си поех дъх и я погледнах в лицето. Погледите ни се срещнаха, кафявите й очи се разшириха, както се разширяват очите на човек пред нещо, предвещаващо удоволствие. Забих въпроса си като рапира, пробиваща гарда й.
— Кажи ми, и принца ли притискаш така здраво, когато се упражнявате?
Тя се усмихна.
— Не, боя се, че не, защото обикновено съм твърде заета да поддържам защитата си срещу него. Той е опитен фехтовач, изобретателен и непредсказуем в тактиките си. Винаги щом измисля някоя нова хитрина срещу него, той я научава и я пробва срещу мен.
— Значи е добър боец?
Тя помисли.
— Не. Не точно. Той просто е младеж, който не обича половинчатите неща, каквото и да прави. Стреми се да е съвършен във всичко.
— Състезателен дух, така ли? — Постарах се да прозвучи небрежно, докато прибирах разпиляната си коса.
Тя отново помисли.
— Не. Не в обичайния смисъл. Има някои, с които се упражнявам, дето мислят само как да надвият противниците си. Този стремеж може да се използва срещу тях. Но не мисля, че принцът се интересува дали ще спечели двубоите, стига му да се бие съвършено във всеки. Не е същото като да се състезава с моите умения… — Замълча, мъчеше се да формулира мисълта си.