Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Мартин Вангер имаше право. Когато Микаел излезе от завоя на криволичещия път, пред очите му се разкри богата на растителност местност, стигаща до самата вода. Гледката бе прекрасна – виждаше се устието на река Хедеелвен, отляво погледът стигаше до пристанището за частни лодки, а отдясно – до индустриалното пристанище.
Той се учуди, че къщата на Готфрид стоеше празна. Тя бе непретенциозна, скована от лакирани в черно греди, с керемиден покрив и зелени рамки на прозорците, а пред външната врата имаше малка слънчева веранда. Бе очевидно обаче, че поддръжката на двора и на къщата бе занемарена от доста време. Боята по рамките на вратите и прозорците бе започнала да се лющи, а моравата край къщата бе обрасла с еднометрови храсти. Щеше да отнеме поне един ден площта да се разчисти с помощта на коса и трион.
Микаел отключи вратата и отвори отвътре капаците на прозорците. За скелет на къщата явно бе използвана стара плевня с площ около трийсет и пет квадратни метра. Бе облицована с дърво и се състоеше от една-единствена стая с големи прозорци от двете страни на входната врата, които гледаха към водата. В дъното на стаята имаше вътрешна стълба, която водеше до горния полуетаж. Там бе разположена спалнята. Под стълбата имаше малка ниша с газова печка и шкаф с мивка. Мебелировката бе скромна. На дългата стена отляво на вратата имаше закрепена за стената пейка и изтъркано бюро, над което висеше етажерка от тик. Малко по-навътре имаше и три гардероба. Отдясно на вратата бе разположена кръгла маса с пет дървени стола, а по средата на стената имаше камина.
В къщата не бе прокарано електричество, вместо това се използваха газени лампи. На един от прозорците стоеше стар транзистор „Грундиг“. Антената му бе счупена. Микаел натисна копчето за включване, но батериите бяха изтощени.
Микаел се качи по тясната стълба и огледа втория етаж. Там имаше двойно легло с гол матрак, едно нощно шкафче и скрин.
МИКАЕЛ СЕ ПОРОВИ из къщата известно време. В скрина имаше само няколко кърпи за ръце и чаршафи, които миришеха на мухъл. В гардероба откри старо работно облекло, чифт изтъркани маратонки и газова печка. В чекмеджетата на бюрото имаше листове хартия, моливи, неизползван скицник, тесте карти за игра и няколко книгоразделители. Кухненският шкаф съдържаше порцеланови съдове за хранене, чаши за кафе, стъклени чаши, свещи и няколко забравени пакета със сол, чай и други подобни. Приборите за хранене бяха прибрани в една кутия в кухнята.
Единствените вещи, които имаха интелектуална стойност, откри на библиотечката над бюрото. Микаел донесе един от кухненските столове и се качи на него, за да разгледа съдържанието по рафтовете. На най-долната полица имаше стари броеве на списанията „Се“, „Рекордмагасинет“, „Тидсфьордрив“ и „Лектюр“[95] от края на петдесетте и началото на шейсетте години. Освен тях откри „Билдшурнален“[96] от 1965 и 1966, „Мит Лифс Новел“[97] и няколко комикса „91“[98], „Фантом“ и „Романтика“. Микаел отвори един брой на „Лектюр“ от 1964 година и откри, че момичето на броя имаше доста невинно излъчване.
На рафтовете бяха подредени и около петдесет книжни издания. Около половината от тях бяха детективски романи от серията „Манхатън“ на издателство „Валстрьом“, сред които: „Няма милост за теб“ на Мики Спилейн[99] с класическата корица на Бертил Хегланд, около шест книги от серията „Кити“, няколко от „Прословутите пет романа“ на Енид Блайтън[100] и романът „Мистерията в метрото“ от серията „Детективите близнаци“ на Сивар Алрюд[101]. По устните на Микаел се разля усмивка – книгите му бяха познати. Три книги на Астрид Линдгрен – „Ние, децата от Булербюн“, „Кале Блумквист и Расмус“ и „Пипи Дългото чорапче“. На най-горната полица имаше една книга за късовълновото радио, две по астрономия, една за птици и една със заглавието „Империята на злото“, която разказваше за Съветския съюз. Също там Микаел откри книга за „Зимната война“, Катехизиса на Лутер, сборник с псалми и Библията.
Микаел отвори Библията и прочете надписа на вътрешната страна на корицата: „Хариет Вангер, 12/5 1963“. Бе подаръкът ѝ след получаването на първо причастие. Той я постави обратно на етажерката с мрачно изражение на лицето.
ТОЧНО ЗАД КЪЩАТА имаше барака за дърва и инструменти, в която откри коса, вила, чук и кашон с всевъзможни пирони, длета, трион и други пособия. Външната тоалетна се намираше на около двайсет метра навътре в гората в източна посока. Микаел огледа околностите набързо и отново се върна в къщата. Извади един стол, настани се на верандата и си наля кафе от термоса. Запали цигара и през стъблата на младите дръвчета се загледа към залива на Хедестад.