Царството [calibre 1.48.0]

Херцог не отговори. Джек продължи отчаяно да настоява.

- Антон, какво ти се е случило?

Най-накрая привидението отговори:

- Намерих го и сега зная истината.

Джек и Нанси се спогледаха объркани. После тя се приближи до него и заговори много ясно, в случай че беше наистина трескав.

- Открил си термата? Намерил си Книгата Дзян?

Херцог направи болезнена гримаса и затвори очи за секунда. След това заговори:

- Скъпо дете, подбуждана си от сили, които не можеш да проумееш. Преследвала си ме отчаяно, но всъщност не знаеш защо. Вярно ли е?

Нанси знаеше, че това е истина. През цялото време, докато се бореше със своята несигурност, никога не беше разбрала напълно какво я бе накарало да тръгне за Тибет, защо изобщо върши това, защо е решена да намери този човек, когото почти не познава. Въпросът я смущаваше и когато си го задаваше, не намираше отговор и пак изпитваше смущение. Беше го оставяла настрана, но се връщаше отново и отново. Беше притеглена и дори призована и сега осъзна с неприятно усещане, че през цялото време нейните действия не са били самостоятелни, а движени и от нещо извън нея.

- Аз дойдох, за да те намеря - заекна тя. - Дойдох да науча какво се е случило с теб.

- Е, наистина ме намери, но вече е много късно.

Джек го прекъсна нетърпеливо:

- Херцог, къде е термата? Къде с Книгата Дзян? Какво пише в нея?

- Джек Адамс, ти си добър човек, но си ужасно прост и никога няма да разбереш.

- Антон, не бъди толкова арогантен - възкликна американецът, изненадан от високомерието на своя познат. - Ти си този, който не разбира. Обсебен си от тибетските суеверия и нацисткия окултизъм. Виж докъде се докара.

- Глупости. Ти си просто едно глупаво американско момче, повярвало прекалено много в лъжите, които са му били наговорени за света. Ти си прекалено голям материалист, за да разбереш истината.

- Херцог, как смееш да се държиш покровителствено с мен?

Нанси се намеси, за да го прекъсне:

- Джек, моля те, остави го да се изкаже - настоя тя и погледна надолу към умиращия.

Херцог се закашля и тя видя с изненада, че ужасно опустошеното му лице се изкривява в нещо, което наподобява усмивка. Лицето му приличаше повече на смъртна маска, толкова съсухрен и отслабнал беше. Нанси отново трепна, но потисна импулса да се дръпне и не отмести очи под неговия поглед.

- Момчето не ми вярва, но аз не съм и очаквал това. Ти поне ще разбереш. Затова те повиках с костта. Нали разбираш, работих за този миг в продължение на години. Подпомагах кариерата ти, подшушнах на главния редактор да те повиши, но дори аз не знаех защо го правя. Или по-скоро смятах, че го правя просто защото виждам големите ти заложби на журналистка. Но така постъпват царете на Шангри Ла. Ние винаги сме последните, които разбираме подбудите за своите постъпки. Изпратих ти костта според указанията на Оракула. Оракулът знаеше, че ще занесеш костта на Джек Адамс. Той беше единственият човек в Делхи, който можеше да я идентифицира, и единственият, който можеше да те доведе тук. Щом видя костта и разбра нейното значение, не можа да устои на подтика на своята суетност. Разбираш ли? Оракулът е знаел, че той ще бъде готов на всичко, за да разбере къде съм я намерил. Костта беше съвършената примамка.