![Царството [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/8/9/carstvoto-calibre-1-48-0-download.jpg)
Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- Не са ли оставили някаква следа, някакъв знак? - попита той с надежда.
Задъхана от последното бързане към пещерата, Нанси се опря на скалата. Наведе се напред и си помисли, че може да е болна.
- Чакай малко - обади се китаецът с променен глас. Тя се обърна и видя Дзиен да се вторачва в мрака към една от стените на пещерата, сякаш хипнотизиран от онова, което беше видял. Той клекна и щракна запалката си. Трепкащият пламък хвърли бледа светлина по стените и тавана на пещерата. И там, в сенките, Нанси го видя като следа, подобно на видение в сумрака. На пода имаше нещо. При следващото щракване на запалката, видя, че това не е нещо, а човек.
- Херцог ли е? - ахна журналистката. След секунда вече беше до Дзиен. - Мъртъв ли е?
Човекът лежеше на около метър от димящите останки на огън. В мрака бяха пропуснали да го видят. Тялото беше завито с найлон, главата бе килната на една страна. Човекът не даваше признаци на живот. Дзиен вдигна запалката над главата му. Сега към тях се присъедини и Джек, който, клатейки глава, клекна до носилката и започна да оглежда внимателно лицето.
- О, Боже, той е - обяви американецът тихо. - Трябва да е имал ужасна треска. Трудно го разпознах.
Мършавите бузи на мъжа бяха плашещо хлътнали, кожата по тях бе увиснала на гънки. Сивкава косица лепнеше по черепа му. Лицето му беше толкова бяло и бледо, та човек трудно можеше да си представи, че някога под кожата му е текла кръв. Дзиен внимателно притисна пръсти към врата му, търсейки пулс.
Внезапно очите на мъжа се отвориха широко.
- Света Дево! - Джек отскочи назад стреснат.
- Бързо, помогни му. Дай му да пие - нареди Нанси.
Джек зарови в раницата си.
- Той няма нужда само от вода, а от лекарства - обясни той и извади шишенце с хапчета.
Дзиен го огледа недоверчиво.
- Съмнявам се, че ще успеем да го накараме да ги преглътне.
В този момент Херцог започна да издава някакви звуци.
- Лу... лу...
В първия момент им се сториха като предсмъртни хрипове, но по-късно се превърнаха в разпознаваем опит за говорене. Дзиен погледна към двамата западняци с безмълвна молба.
- Какво казва? Какво иска?
- Не знам - вдигна рамене Джек.
- Лу... - хъхреше Херцог, - лу...
Точно в този миг Нанси я видя и изпищя:
- Лула. Ето там на пода. Иска лулата.
На една ръка разстояние от умиращия лежеше тънка черна опиумна лула.
Дзиен подаде запалката на Джек и вдигна лулата, за да погледне в главата.
- Празна е. Да се надяваме, че някъде има още... Нанси гледаше невярващо изпитото, с прилепнала по черепа кожа лице на умиращия мъж. Сухите устни отново се раздвижиха. Тя виждаше как бавно се обръща езикът му. Джек извади бутилка с вода и ѝ я подаде. Тя отви капачката, допря гърлото до устните на Херцог и внимателно вля няколко капки в устата му. Мъжът бавно изви очи към нея и промълви една-едничка дума:
- Колан.
Дзиен отметна найлона и пред тях се показа съсипано скелетоподобно тяло, завито надве-натри с мръсни парцали, краката му бяха покрити с рани. Кесията за пари беше закачена на изпосталелите му хълбоци, Дзиен я отвори наполовина, порови вътре с пръсти и извади топче опиум.
После започна да действа бързо: затопли опиума на върха на ножа. Когато започна да тлее, го сложи в главата на лулата. След това пъхна нефритения мундщук в устата на Херцог и го задържа там.
- Готово, хвани я, вече можеш да си дръпнеш.
За миг потънаха в мълчание, вторачили очи в проблясващите въглени в главата на лулата. Когато Херцог вдиша, въглените се разпалиха.
- Продължавай да вдишваш - окуражи го Дзиен. Главата отново потъмня, но после светлината в нея се усили. В този момент тънка като пръчка ръка се протегна и стисна ствола на лулата. Дзиен го пусна и клекна до носилката, докато приличният на привидение човек продължаваше да пуши.
Две минути по-късно костеливата ръка остави лулата да падне в пясъка. Никой от тях не смееше да наруши мълчанието. Чакаха несигурни и неспокойни. След като се напуши, Херцог обърна глава към тях.
- Благодаря.
Той се закашля и постави костеливата си ръка на устата.
- Може ли да получа още малко вода?
Нанси внимателно опря бутилката в устата му. Този път Херцог отпи няколко глътки.
- Много благодаря!
Гласът му вече не беше такъв, какъвто го помнеше, а по-тънък, опустошен от болестта му. Едва го долавяше и тя се чудеше как навремето беше толкова харизматичен и силен човек. Въпреки всичко обаче долавяше следи от това минало, но не беше сигурна какви. Криещата се в погледа сила, когато обърна очи към нея, която я накара мълчаливо да погледне надолу. Никой не знаеше какво да каже и пещерата бе обгърната от мълчание, докато привидението не заговори отново: