Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- О, за бога - процеди Мани, а после се наведе към прозореца и изкрещя на стрелците: - Тъкмо я купих!
Рейдж посегна към дръжката на вратата.
- Пусни ме да сляза!
Дрън-дрън-дрън.
- Забрави! Ще те убият!
- Тук сме изложени на прицел!
- Не, не сме!
В миг линейката се смъкна с няколко сантиметра надолу и всеки сантиметър стъкло бе покрит с метал. Начаса шумът от изстрелите бе приглушен, превръщайки се в далечно думкане като барабан.
В относителната тишина Рейдж погледна към Мани.
- Ти си гений.
- Не аз. Харолд Рамис.
- Моля?
- Гледал ли си „Нашивки“? Най-любимият ми филм. Това нещо е вдъхновено от возилото на Бил Мъри.
- Знаех си, че те харесвам. - Рейдж си погледна телефона. Никой от братята не беше наблизо, което беше добре, като се имаше предвид огневата мощ навън. - Единственият проблем е, че не можем просто да си седим тук. Полицаите всеки момент ще довтасат...
LED монитор с размерите на телевизор се плъзна вертикално от контролното табло, заемайки по-голямата част от сега блокирания преден прозорец. Върху него се виждаше улицата с висока резолюция, така че съвсем ясно различиха двамата стрелци, когато те притичаха в светлината на фаровете им. И двамата носеха автомати, АК-47 според Рейдж; при всеки изстрел от
дългите цеви лумваше светлина. Не спряха да стрелят дори докато минаваха покрай колата на Мани.
- Лесъри - процеди Рейдж. - Прекалено бързо се движат, за да са хора. Освен това само лесъри биха били достатъчно тъпи, за да вдигат такъв шум. Пусни ме да сляза.
- Няма да тръгнеш след тях...
Рейдж го сграбчи за предницата на ризата и го издърпа на пътеката между седалките.
- Пусни. Ме. Да. Сляза.
Мани срещна погледа му. Изруга.
- Ще те убият.
- Не. Няма.
- Откъде си толкова сигурен?
- Защото владея трикове, с които никой не може да се справи. - Той кимна към прозореца. - Отвори го съвсем малко и ще се изпаря през процепа между бронираните плочки. Освен ако няма стоманена мрежа.
Ругаейки цветисто, Мани натисна един бутон и прозорецът откъм Рейдж се смъкна съвсем малко.
- В мига, в който изчезна, дай газ - нареди той. - Мястото ти е плътно зад мерцедеса. Говоря сериозно.
След това затвори очи, съсредоточи се и...
...се дематериализира. Щом прие физическите си очертания навън, удари по вратата на линейката. Стрелците ги бяха подминали, следващи своята плячка, което го поставяше в съвършена позиция. Когато двигателят, скрит под изобилието от метал, изрева и малката подвижна клиника на Мани се отдалечи, Рейдж се втурна да тича. По миризмата във въздуха разбра, че е познал -това наистина бяха двама убийци, въоръжени със страшно скъпи играчки... нещо, което не беше виждал... откога?
Не и откакто Леш, онова копеле, бе главен лесър.
Вдигнал пистолети, той се носеше напред, скъсявайки бързо разстоянието, когато изведнъж зад гърба му се разнесе вой на сирени и той бе облян в светлина, което определено не беше добре. Както бе въоръжен, ченгетата като нищо щяха да предположат, че той е шибаният проблем, а не решението, опитващо се да догони врага.
Както и очакваше, миг по-късно отекна мъжки глас, усилен от високоговорител:
- Полиция! Стой! Стой или ще стреляме!
Проклятие.
Хора: естествена противоотрова срещу хубавото изкарване.
36
В КИЛИЯТА СИ В ПАЛАТА АЙ ЕМ БЕ ЗАЕТ ДА ПРОТЪРКВА ПЪТЕКА върху мраморния под, крачейки безспирно между новото си легло и рафта с книги.
Колкото по-дълго стоеше сам-самичък, толкова повече се убеждаваше, че предложението на майкен да го заведе при архивите на лечителите бе просто израз на безсилно съчувствие. По дяволите, дори ако бе говорила сериозно и се върнеше с някакво подобие на план, той не можеше да приеме помощта й. И без това в тази каша вече бяха забъркани толкова много души, а не бе сигурен, че тя си дава сметка какво означава предложението й: той бе пленник на екзекутора, което означаваше, че макар мнозина да имаха достъп до него, само едно копеле държеше ключа към неговото бягство. И този някой не бе тази ниско!юставена жена.
Ами ако все пак успееше да го изкара от тук? Дори и не чак навън, но в библиотеката? Охранителните системи несъмнено щяха да ги издадат и тогава най-доброто, на което тя можеше да се надява, бе да я убият бързо. Но онова, което най-вероятно щеше да я сполети, бяха дълги мъчения, през които щеше да се моли да...
Когато вратата се плъзна настрани, Ай Ем се увери, че благоприлично се е покрил, и се обърна рязко. Беше майкен; в ръцете си държеше топове плат. Докато вратата се връщаше на мястото си, пъхна нещо в касата, за да й попречи да се затвори докрай, и изтича при него.