Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Трез не изчака икономът да слезе и да им отвори - искаше самият той да задържи вратата на своята кралица. Докато тя се настаняваше на топло, до ушите на Трез долетя последният звук, който би искал да чуе, докато бе с нея.
Бам. Бам. Бам.
Изстрели.
Мамка му.
Хвърли се в колата и се приведе напред.
- Да се махаме от тук! Веднага!
Фриц реагира мигновено. Даде на заден ход и толкова рязко натисна педала на газта, че Трез едва не увисна на огледалото за обратно виждане като ароматизатор за въздуха. Бързо се съвзе и покри Селена с тялото си, за да се добере до предпазния й колан. Опъна го около нея и тъкмо го беше закопчал, когато центробежната сила го запрати в другия край на седалката. Удари си главата, но изобщо не го беше грижа. Запънал крака в стената и длани в тавана и рамката на вратата, той не позволи да се блъсне в Селена, докато колата се обръщаше в правилната посока.
Или по-точно - в неправилната посока на еднопосочната улица, на която се намираха.
- Потегляме! - надвика Фриц свирещите гуми.
Ревът на мерцедеса и рязкото понасяне напред напомниха на Трез за излитането на самолет. Докато тялото му хлътваше в седалката, погледът му се насочи към Селена.
Очите й бяха широко отворени.
- Какво не е наред? Какво се случи?
Сградите от двете страни на улицата с три платна - стомана, стъкло и светъл цимент - се носеха покрай тях все по-бързо и по-бързо. Трез погледна напред и видя предните решетки на паркираните коли, обърнати към тях като изпълнени с неодобрение родители, докато те се носеха в грешната посока.
- Всичко е наред! - надвика той шума. - Просто нямам търпение да останеш гола...
Веждите на Селена подскочиха още по-високо.
-Трез, чух нещо...
- ...защото толкова отчаяно искам да те имам!
- ...което приличаше на изстрели!
И двамата крещяха над рева на двигателя, докато Фриц ги отнасяше далеч от летящите куршуми.
А после започна истинската веселба. Бяха минали около две пресечки, когато се появиха полицейските коли. И за разлика от мерцедеса, бяло-черните автомобили с примигващи лампи отгоре се движеха в правилната посока.
- Ще се наложи да се кача на тротоара - извика Фриц. -Може да подруса...
Ненормалният иконом завъртя волана наляво и прескочи бордюра, закачайки един противопожарен кран, който естествено изригна зад тях, запращайки струя вода високо във въздуха. А после, слава богу, мерцедесът се приземи меко, прекрасните амортисьори бяха погълнали удара, който несъмнено си го биваше.
Трез се обърна и погледна назад. Полицейските коли обръщаха рязко, за да ги последват, докато Фриц помете редица автомати за вестници, запращайки пъстрите пластмасови кутии във въздуха. Те се строшиха и безброй вестници политнаха нависоко, като гълъби, освободени от клетките си.
Трез се обърна към Селена, опитвайки се да измисли как да я успокои...
Aи contraire.10
Стиснала вратата, Селена сияеше от възбуда, вампирските й зъби се виждаха благодарение на огромната усмивка върху устните й, а от гърдите й извираше весел смях.
- По-бързо! - извика тя на Фриц. - Нека се понесем още по-бързо!
- Както заповядате, господарке!
Нов рев, изтръгнал се от звяра, скрит под капака на мерцедеса, ги накара да полетят по тротоара с бясна скорост, за която не важаха не само пътните закони, но и законите на физиката.
Селена се обърна към него.
- Това е най-страхотната нощ в живота ми!
* * *
- Окей, да вървим.
Рейдж кимна към Мани.
- Чудя се какво ли са вечеряли. - Той отново погледна телефона си; щеше му се наистина да беше отишъл в заведението за пържоли. Беше го казал на Трез само за да го накара да се почувства по-добре. - Не спомена нищо нито за предястието, нито за десерта. Така де, можеше да даде малко повече подробности. А не само осем букви.
- Всъщност бяха пет.
- И аз това казах.
Ефектът от чипса беше отминал още преди час. Разбира се, понякога това му се случваше и след като се бе нахранил до пръсване.
Мани включи на скорост и потегли, набирайки постепенно скорост.
- Най-добре да съм готов. Фриц не е от онези, които карат полека. 9
- Дали са си поръчали ростбиф? В едно списание видях как го приготвят там...
Бам!
В мига, в който достигнаха едно кръстовище, нещо голямо изникна пред тях и се блъсна в капака на линейката. Мани натисна рязко спирачките и то отхвърча.
- Исусе Христе, това елен ли беше?
- Направо лос.
Рейдж стисна пистолетите си и тъкмо се канеше да изскочи навън, когато заваляха куршуми. С пронизително металическо дрънчене, те рикошираха от линейката и набраздиха дебелото стъкло.