Върховното кралство [Наследникът]

Даже и да се понапият малко, нали?

Измъчван от силно желание да се облекчи, Лукас без да иска бутна бутилката, сложена до леглото му. Непохватно прекрачи спящите по пода и излезе от задушната обстановка в пещерата.

Свежият въздух му подейства добре.

Бос и разгърден, той сложи ръце на кръста си, отметна глава назад и дълбоко си пое въздух под нощното небе. Скоро се почувства по-добре или му се щеше да е така. Знаеше, че на сутринта щеше да съжалява, че е прекалил и че така или иначе щеше да му се наложи да поеме отговорността за всичко — и най-вече да реши дали да останат в това скривалище или да се преместят. Но сутринта скоро щеше да дойде.

Нямаше смисъл да се тревожи още отсега.

За момента трябваше да си облекчи пикочния мехур…

Големият огън се беше превърнал в кръг от просветваща жар и малки пламъчета, около който неколцина мъже бяха потънали в дълбок сън. Лукас се отдалечи и отиде да се изпикае в мрака, настрана, до една голяма скала.

Закопчаваше се, когато усети как една ръка го хвана здраво за яката, а острие се плъзна под брадичката му.

— Защитаваш ли се, умираш. Извикаш ли за помощ, умираш. Ясно? — попита Лорн тихо.

Лукас изтрезня на момента и се стегна:

— Ясно — каза той.

— Оттук — заповяда Лорн, като дръпна здраво своя затворник за яката. — Към конете.

Но Лукас не помръдна.

— Кой сте вие? — попита той.

— Този, който държи камата — отвърна Лорн заплашително. — Сега мърдай напред.

Лукас се подчини и се остави да го поведат към навеса с конете. Лорн вървеше прилепен към него и никой от аркантците не ги забеляза. Обаче Йерас ги проследи от една височина, като ги държеше на прицел с арбалета си. Учуди се.

Алан и Древис оседлаваха конете на място колкото се можеше по-бързо и тихо. Логан беше застанал на пост малко встрани, откъм тясната пътека, където беше убил един дремещ часови.

— Кажи ми, че сънувам! — възкликна Алан тихо, като видя Лорн, който идваше с Лукас.

— Нали точно за него дойдохме?

— Да, но…

Алан не довърши.

Разбира се, планът им беше да отвлекат Лукас. Но си мислеха, че ще им се наложи да поемат голям риск като влязат да го търсят в пещерата. И тъй като възнамеряваха да се възползват от пиянския сън на аркантците, бяха предвидили, че все по някое време ще срещнат някакво препятствие и ще трябва бързо да изчезват. Това, което ни най-малко не си бяха представяли, беше, че ще заловят водача на Призраците невъоръжен.

— Почти ми падна в ръцете — обясни Лорн. — Не можем да се оплакваме, нали? Поне веднъж нещата да се развият по-добре от предвиденото…

— Съгласен. Обаче ние още не сме успели да оседлаем всички коне тук…

— Искате ли помощ? — подигравателно рече Лукас.