Върховното кралство [Наследникът]

— В тази смес има повече от три капки — възрази Лорн. — Но дори и да е вярно, така започва всичко. Или по-точно, така всичко започва отново…

— Имаш намерение да ми четеш морал, така ли? — попита Алан почти блуждаещо.

Лорн се поколеба, после се примири.

— Не — каза той.

Но той знаеше на какви поражения беше способен кешът.

Малко трябваше на човека да свикне с това много ефикасно болкоуспокоително, за да започне сигурен физически и психически упадък. В малки дози той предизвикваше лека еуфория, с която повечето успяваха да се задоволят. Но за други клопката можеше да е фатална. След няколко пропадания Алан за малко щеше да умре в една долнопробна пушалня, ако Лорн не го беше спасил преди няколко години. Тази тайна беше една от най-добре пазените във Върховното кралство, както и тайната за мъчителното оздравяване на принца при белите свещеници. Беше изстрадал много, за да се изтръгне от властта на кеша, и Лорн се страхуваше да не попадне отново под нея.

Усмихнат, Алан поиска да успокои приятеля си:

— Уверявам те, че не прекалявам с кеша. Вземам само когато болката е непоносима.

— Внимавай все пак.

— Обещавам ти да престана веднага щом рамото ми оздравее. Доволен ли си? Освен това гледай. Бутвам настрана тази чаша, пълна наполовина и няма да се докосна до нея. Преди пет години можех ли да го направя? Имам предвид без да треперя или да плача страдалчески — пошегува се Алан.

— Не — съгласи се Лорн с усмивка.

Алан стана. Цветът на лицето му се беше върнал и изглеждаше много по-добре.

— Шегата настрана — каза той, — но не мога да си позволя да изглеждам слаб точно сега. Ирдел вече ме държи настрана от своя генерален щаб. За него това ще е много удобен случай да ме изпрати някъде да се лекувам. Естествено, за мое най-голямо добро.

Лорн замълча, но трябваше да признае, че тези страхове не му се струваха безпочвени. Принц Ирдел не се доверяваше на Алан, чиято харизматичност и нарастваща популярност го засенчваха. И при това положение победата над Призраците и залавянето на водача им изобщо не помагаха за оправянето на отношенията между двамата братя.

— Знаеш ли, че подкупвам кралските лекари, за да лъжат, че раната ми не е опасна? Убеден съм, че от своя страна и Ирдел им плаща, за да му казват истината.

— И от вас двамата кой плаща по-добре?

— Представа си нямам. Единственото сигурно е, че проклетите лекари плюскат от две ясли.

— Щом като още не са те убили…

Алан избухна във весел смях.

— Никакъв риск! Аз съм им голям доход.

И като се извърна от Лорн, извика:

— Одрик! Ела да ми помогнеш, вместо само да подслушваш!

Старият прислужник дойде.

Алан застана с лице към него и докато Одрик закопчаваше китела му, каза:

— Впрочем Ирдел е научил за съществуването на моя тунел, докато ние преследвахме Призраците.

— И? — попита Лорн.

— Още нищо не ми е казал.

— Оставя те да се оправяш.

— Като че ли.

Със закопчан кител Алан се дооправи, като се гледаше — в лице и в профил — в едно голямо огледало. Доволен, позволи на Одрик да му сложи кожената превръзка, в която да лежи лявата му ръка, за да облекчи болката в раненото рамо.