Последните Тюдори

Решителността ми ме отвежда до вратата му и аз потропвам тихо на нея. Тя се отваря бързо, сякаш някой е стоял нащрек от другата страна, и камериерът на Робърт, Тамуърт, поглежда навън в галерията.

— Лейди Катрин! — възкликва тихо той, излиза навън, хваща ме за ръката и ме дръпва вътре. — Не стойте там, някой може да ви види.

Затварям вратата зад гърба си и виждам някой да се размърдва в голямото легло с балдахин.

— О, добре дошла! — възкликва Дъдли весело, отмята завивките и застава до леглото, чисто гол, сякаш очаква любовница. Когато вижда, че съм аз, сепнато се дръпва назад при вида на зашеметеното ми лице, и дръпва част от завивките си, за да ги увие около кръста си. Голите му рамене са широки, а гръдта му е мускулеста и яка. Не мога да не се запитам коя ли жена е очаквал, гол в леглото си, така смугло красив, задрямал, докато тя успее да дойде при него. Не мога да не отбележа, че е добре сложен и си помислям, че всяка жена би се радвала Тамуърт да я отведе до това легло, както очевидно е свикнал да прави.

— Можеш да си вървиш, Тамуърт — казва Дъдли кратко. — Чакай отвън, пази на вратата.

Тамуърт намята плаща над нощната си риза и излиза през вратата. Чувам как столът изскърцва, когато той сяда в галерията да пази усамотението ни и отбелязвам, че това е нещо привично за него.

Робърт хвърля поглед към другата врата на спалнята си и казва:

— Говорете по-тихо.

— Това стаята на кралицата ли е? — Едва мога да повярвам, че дори по време на пътуването на двора те имат съседни стаи със свързваща врата — следователно всички клюки трябва да са верни.

— Няма значение. Говорете по-тихо — той пристъпва безшумно до свързващата врата и плъзва добре смазаното резе, за да я заключи. — Какво искате, лейди Катрин? Не би трябвало да сте тук.

— В беда съм, в ужасна беда съм — отвръщам.

Той кимва.

— Каква?

Почти нямам представа откъде да започна.

— С Нед Сиймор бяхме тайно сгодени — подемам.

Тъмните му очи са приковани върху лицето ми.

— Глупаво — казва кратко.

— После се оженихме тайно.

Той присвива очи.

— Лудост.

— После той замина за Франция, а сега е в Италия с Томас Сесил.

Сега той не казва нищо, просто ме гледа.

— А аз очаквам дете.

Челюстта му увисва.

— Мили Боже.

— Знам — гласът ми трепери, но поне този път не плача. Мисля си, че съм стигнала до някакво място отвъд сълзите. Паднала съм възможно най-ниско: съобщавам позорна тайна на любовника на кралицата, в стаята му след полунощ. И това е единственият начин, който мога да измисля с надеждата да преживея тази ужасна поредица от събития.