Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

Дванайсетте принцеси били пуснати от омагьосаната кула и закарани на бала с черни карети с огромни коне, които отвели всичките в Подземния свят, където чакал кралят на мъртвите.

Кралят се казвал господин Фингърс23 и седял на трон от антични часовници, които биел на всеки четвърт час. Дворецът му бил украсен с тапети от крила на нощни пеперуди и фенери на светулки. Когато принцесите пристигнали, били посрещнати от много принцове на Подземния свят, които ги хванали за ръка и ги отвели. Кралят избрал принцеса Миртъл за съпруга и я сложил на коляното си, на трона си от часовници.

Тя толкова се уплашила, че изгубила гласа си и когато отворела уста, оттам излитали само нощни пеперуди.

От всичките принцове най-красивият бил принц Лъвхарт. Той си избрал принцеса Мирър.

Казвам се Мирър и танцувам с господин Лъвхарт в Подземния свят. Не знам какво се е случило с другите принцеси. Виждам Миртъл, която седи на коляното на краля на мъртвите. Но къде са останалите? Господин Лъвхарт ме върти в кръг. Питам го:

– Къде са останалите принцеси?

Той отговаря:

– Братята ми са ги отвели надълбоко в Подземния свят.

– Какво ще стане с тях? – питам.

– Опасявам се, че всичките ще бъдат излапани. Тъй като няма какво толкова да правим с тях, освен да ги изядем.

– Ами Миртъл? – поглеждам към нея; тя е застинала като кукла.

– Кралят на мъртвите ще я превърне в часовник. Ще бъде изгубена във времето.

– Ами аз?

– Още не съм решил.

Танцуваме в голямата зала; танцуваме в спирали, докато нощните пеперуди пърхат с криле около лицата ни. Нежна пухкава целувка от криле. Господин Лъвхарт е облечен в червено с бродирани сърца на жилетката. Косата му е с цвят на лимони. Толкова светла. Очите му – черни като мастило на октопод. Мисля си: „Той е проклет принц и няма да се измъкна оттук“.

Танцуваме ли, танцуваме. Краката започват да ме болят.