Шестото покварено дете [bg]

– А дрехите?

– Не.

– Значи е облечена след смъртта си?

– Така изглежда.

– Какво друго?

Наш свали черните си кожени ръкавици, извади от джоба си латексови и си ги сложи, сложи и медицинска маска, в случай че белият прах е отровен. Наведе се още по-близо към тялото.

– Очите ѝ са затворени, но мисля, че дясното е било отстранено. Има малко засъхнала кръв в ъгълчето. – Бавно повдигна косата ѝ с ръка. – Ухото също липсва. Нагласена е специално в такава поза, че да изглежда, все едно се моли. Поставена е на колене.

Посегна към устните ѝ и се опита да ги разтвори.

– Вкочанена е. Не мога да отворя устата ѝ.

– Трупно вкочанясване?

– По-скоро е от студа.

– Не насилвай – каза Пул. – Съдебният лекар ще може да потвърди дали езикът ѝ е бил премахнат. Има ли три кутийки? Овързани с черна лентичка?

– Да – отвърна Наш. – Но обикновено не ги откриваме така. Бишъп ги изпраща по пощата, една по една, през около седмица. Никога не е оставял всичките три при трупа.

– Така беше с тялото, което открихте в тунелите с Портър. Финансовия директор на „Талбът“.

– Гюнтер Хърбърт – изрече Наш.

Бишъп бе казал на Портър, че е измъчвал Хърбърт, за да получи информация за финансите на Артър Талбът. Информация, която щяла да уличи едрият чикагски собственик на недвижими имоти в множество престъпления.

– Същото беше и с Либи Макинли – добави Пул. – Беше оставил трите кутийки на масичката ѝ за кафе.

– Нашият неизвестен заподозрян е изрязал нещо върху челото ѝ е нож.

– Какво пише?

– „Аз съм зло.“

Либи също беше изпонарязана. Хиляди дребни порязвания от бръснач по цялото ѝ тяло.

– И Хърбърт, и Макинли са измъчвани, за да се изтръгне информация – каза Наш меко. – Различни са от останалите ни жертви.

– Какво друго?

Наш се наведе още по-близо. Трупът пред него приличаше повече на статуя, отколкото на човек. Никога не бе виждал тяло, разположено така.

Молещо се.

Той присви очи.

– Крайчетата на пръстите ѝ.

– Какво за тях?

– Те са… изгорени.

– Отпечатъците ѝ са премахнати?

– Така изглежда – отговори Наш, опитвайки се да намери по-добра гледна точка, без да мести ръцете на трупа. – Това никога не го е правил.

– Има ли послание?

– Послание ли?

– Парче картон, хартия, каквото и да е… с нещо, написано върху него?

Наш се огледа.

– Доколкото виждам, не… о, чакай малко.

– Какво забеляза?

Наш се изправи и тръгна към стената. Видя как всички го наблюдават с любопитство.