Предатели [bg]

Милиган бе разхлабил вратовръзката си и гледаше вяло, прегърбен на стола си.

— Може да слушаш този запис непрекъснато през следващите десет години и пак да не разбереш нищо — каза той. — Човекът си е пръснал мозъка. Част от него е липсвала и не е бил в състояние да разсъждава. Няма смисъл да продължаваш.

— Жена му беше ли там? — попита Декър.

— Да. До самия край.

— И тя ли не разбра нищо? Може това да са думи, които само тя да успее да разтълкува. Нещо много лично.

— Когато Дабни заговори, жена му заплака толкова силно, че ми е трудно да преценя дали изобщо чу нещо. Веднага след това той умря. Наложи се да обработим записа и да филтрираме риданията ѝ.

— А когато се успокои? — настоя Декър. — Пак ли нищо?

— Мисля, че очакваше мъжът ѝ да се изправи в леглото и да започне да ѝ говори — отвърна Милиган. — А той просто спря да диша. Апаратурата полудя, в стаята нахълта спешен екип, който се опита да го съживи, но напразно. Човекът си отиде.

В залата влезе Рос Богарт и седна срещу Декър.

— Някакви идеи? — попита той.

— За момента жертвата ми се струва далеч по-интересна от убиеца — отвърна Декър. — Бъркшър е живяла в апартамент за милиони долари и е притежавала кола за сто бона, която почти не е карала. А единственият ни известен доход е учителската ѝ заплата. На всичкото отгоре не разполагаме с никаква информация за нея, която да е на повече от десет години.

— Спомена го и преди. Невероятно изглежда тя да е била случайна жертва.

— Може да си е сменила името — предположи Джеймисън. — И това да е причината да не откриваме постара информация за нея.

— Мисля, че Бъркшър наистина си е сменила името — каза Декър. — Важният въпрос е защо го е направила.

— Преди време ти предположи, че родителите на Мелвин Марс са били включени в Програмата за защита на свидетели — каза Богарт. — Може Бъркшър да участва в нея.

— Трябва да разберем дали е така. Ако е имала друга самоличност навремето, може тогава да е била свързана с Дабни. И това да обясни смъртта ѝ.

— Ще възложа на някого да провери — отвърна Богарт, стана и напусна стаята.

Джеймисън се обърна към Милиган:

— Доколкото разбрах, екипът ни е прехвърлен официално от Куонтико към вашингтонския офис.

— Точно така.

Декър откъсна поглед от рекордера и попита учудено Милиган.

— Прехвърлили са ни във Вашингтон?

— След като вече не работим по стари случаи, логично е да ни прехвърлят във Вашингтон. Това е един вид повишение — обясни Милиган. — Шефовете са оценили по достойнство работата, която сме свършили до момента.

— Чакай малко — възкликна Декър. — Това означава ли, че вече не можем да живеем в Куонтико?

— Едва ли ще искаш да пътуваш всеки ден — отвърна Милиган. — Магистралата е доста натоварена. Аз бях късметлия, защото живея в Спрингфийлд и всеки ден пътувах срещу обичайния трафик, но сега ще се влача като охлюв с всички, които отиват на север. Рос си живее във Вашингтон, неговата е лесна.