Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз бих казал, че сега те са по-здрави.
Друг глас се намеси.
— Не съм съгласен. Румъния не одобри нахлуването на Съветския съюз в Афганистан, а също и споразумението му с Европейската икономическа общност. Освен това, професор Ашли…
Звънецът иззвъня. Часът завърши.
— В понеделник — каза Мери — ще говорим за основните фактори, които влияят на съветското отношение към Източна Европа, и ще дискутираме възможните последици от плана на президента Елисън за проникване в Източния блок. Желая ви приятни почивни дни.
Мери наблюдаваше как студентите ставаха и се отправяха към вратата.
— И на вас, професоре.
Мери Ашли обичаше да дава и да взима от семинарите. Историята и географията оживяваха в разгорещените дискусии между умните, вече дипломирани студенти. Чуждите имена и места ставаха реални и историческите събития оживяваха в плът и кръв. Това беше нейната пета година във факултета на Канзаския щатски университет, а преподаването все още я вълнуваше. Тя водеше лекциите на 5 групи по политическа икономия плюс семинар за следдипломна квалификация и всичките те бяха на тема „Съветският съюз и неговите сателити“. Понякога се чувстваше като измамник. Никога не съм била в никоя от страните, за които преподавам, мислеше си тя. Никога не съм пътувала извън Съединените щати.
Мери Ашли беше родена в Джънкшън Сити, където бяха родени и нейните родители. Единственият член от семейството й, който познаваше Европа, беше дядо й, дошъл от малкото румънско селце Воронет.
Мери беше планирала пътешествие в чужбина след защитата на магистърската си степен, но в онова лято тя се омъжи за Едуард Ашли и пътешествието до Европа се превърна в тридневен меден месец в Уотървил, на 55 мили от Джънкшън Сити, където Едуард трябваше да се грижи за свой пациент с болно сърце.
— Трябва наистина да пътуваме до Европа през следващата година — каза Мери на Едуард скоро след като се ожениха. — Умирам от желание да видя Рим, Париж и Румъния.
— Аз също. Значи решихме, следващото лято.
Но следващото лято се роди дъщеря им Бет, а Едуард беше претоварен с работа в болницата „Гиър Комюнити“. Две години по-късно се роди синът им Тим. Мери беше защитила успешно дисертацията си, стана доктор по философия и се върна към преподаването в Канзаския щатски университет. Годините изминаха някак неусетно. С изключение на кратките пътувания до Чикаго, Атланта и Денвър Мери въобще не бе напускала щата Канзас.
Един ден, обещаваше си тя. Един ден…
Мери събра записките си и погледна през прозореца. Ледът беше изрисувал сиви зимни картини. Започваше отново да вали сняг. Тя облече коженото си палто, сложи си червен вълнен шал и се отправи към улица „Ватиър“, в началото на която беше паркирала колата си.
Университетското градче беше огромно — 315 акра, застроени с 87 сгради, включително лаборатории, театри и параклиси, разположени сред живописен парк. От разстояние кафявите каменни здания на университета приличаха на древни замъци, увенчани с кули, готови да отблъснат вражески нашествия. Когато Мери минаваше покрай Денисън Хол, срещу нея се зададе някакъв непознат с фотоапарат „Никон“. Той насочи фотообектива към зданието и натисна копчето. Мери беше в обсега на снимката. Трябваше да се дръпна встрани, помисли си тя. Развалих му снимката.
Един час по-късно негативът на тази снимка пътуваше към Вашингтон.
Всеки град си има свой собствен ритъм, определен от пулса на живота, който се излъчва от хората и от земята. Джънкшън Сити е фермерско градче с население около 20 хиляди души, разположено на 130 мили западно от Канзас Сити, гордо с това, че е географският център на континенталните Съединени щати. Има свой вестник — „Дейли Юниън“, и радио-телевизионна станция. Търговската зона в центъра на града се състои от разпръснати магазини и бензиностанции по Шеста улица и по улица „Вашингтон“. Там са магазините „Пени“, „Улуърт“, Първа национална банка, „Домино Пица“, бижутерия „Флауър“. Има вериги от заведения за бързо хранене, автобусна станция, магазин за мъжки дрехи, за спиртни напитки — това, което е типично за стотици малки градчета в Съединените щати. Но жителите на Джънкшън Сити го обичаха заради неговата пасторална тишина и спокойствие, поне през делничните дни. През почивните дни градът се превръщаше в място за отмора и развлечения на войниците от близкия Форт Райли.