Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 134
Перейти на страницу:

— Добре — каза тя. — Може да реша да задържа децата. Много харесвам баща им.

— Право да ти кажа, аз също се възхищавам от майка им. — Той я прегърна и я притисна до себе си. — Честит рожден ден плюс един.

— Обичаш ли ме още, сега, когато съм вече по-възрастна жена?

— Обичам по-възрастни жени.

— Благодаря. — Мери внезапно се сети за нещо. — Днес трябва да се прибера по-рано и да приготвя вечеря. Наш ред е да поканим Шифър.

Играта на бридж със съседите в понеделник вечер се бе превърнала в ритуал. Фактът, че Дъглас Шифър беше доктор и работеше с Едуард в същата болница, ги правеше още по-близки.

Мери и Едуард излязоха от къщи заедно, навели глави срещу напиращия вятър. Едуард влезе в своя форд и погледна как Мери се настанява зад волана на комбито си.

— Магистралата сигурно е заледена — извика той. — Карай внимателно.

— Ти също, скъпи.

Тя му изпрати въздушна целувка и двете коли потеглиха. Едуард се отправи към болницата, а Мери — към град Манхатън, където на 16 мили разстояние от дома им се намираше университетът.

В една кола, паркирана близо до къщата на семейство Ашли, седяха двама мъже и наблюдаваха потеглянето на колите. Изчакаха, докато те се скриха от погледа им.

— Хайде да вървим.

Мъжете спряха пред съседната на Ашли къща. Рекс Олдс, шофьорът остана в колата, докато партньорът му приближи входната врата и натисна звънеца. Отвори му очарователна брюнетка на възраст около тридесет и пет години.

— Да? Мога ли да ви помогна?

— Госпожа Дъглас Шифър?

— Да…?

Мъжът бръкна в джоба на жакета си и извади служебна карта.

— Казвам се Доналд Замлок. Работя за Службата за сигурност към Държавния департамент.

— Мили боже! Не ми казвайте, че Дъг е обрал някоя банка.

Агентът се засмя любезно:

— Не, мадам. Поне ние не знаем за такова нещо. Искам да ви задам няколко въпроса за съседката ви, госпожа Ашли.

Тя го погледна с внезапна тревога:

— Мери? Какво е станало с нея?

— Мога ли да вляза?

— Да, разбира се.

Флорънс Шифър го отведе във всекидневната.

— Седнете, моля. Искате ли кафе?

— Не, благодаря. Ще ви отнема само няколко минути.

— Защо се интересувате от Мери?

— Просто обикновена проверка. — Той се усмихна окуражително. — Не е заподозряна в нищо нередно.

— Така и предположих — каза Флорънс Шифър възмутено. — Мери Ашли е един от най-прекрасните хора, които някога съм познавала — добави тя. — Вие срещали ли сте се с нея?

— Не, мадам. Това посещение е поверително и ще ви бъда много задължен, ако го запазите в тайна. От колко време познавате госпожа Ашли?

— От около тринайсет години. Тогава се нанесе в съседната къща.

— Бихте ли казали, че познавате госпожа Ашли добре?

— Разбира се. Тя е най-близката ми приятелка. Какво…

— Тя и мъжът й разбират ли се добре?

— След нас с Дъглас те са най-щастливата двойка, която някога съм познавала. — Тя помисли за момент. — Взимам си думите назад. Те са най-щастливата двойка, която някога съм познавала.

— Разбрах, че госпожа Ашли има две деца. Момиче на дванайсет години и момче на десет?

— Точно така. Бет и Тим.

— Бихте ли казали, че е добра майка?

— Тя е превъзходна майка. Какво е…

— Госпожо Шифър, според вас Мери Ашли психически уравновесен човек ли е?

— Разбира се.

— Няма ли някакви емоционални проблеми, за които да знаете?

— Разбира се, че няма.

— Пие ли?

— Не. Тя не обича алкохол.

— А взима ли наркотици?

— Сбъркали сте адреса, господине. Ние нямаме проблеми с наркотиците в Джънкшън Сити.

— Госпожа Ашли е женена за лекар, нали?

— Да.

— Ако тя иска да се снабди с наркотици…

— Заблуждавате се. Тя не взима наркотици. Нито смърка, нито се инжектира.

Той я наблюдава известно време.

— Изглежда, знаете цялата терминология.

— Гледам „Маями Вайс“ като всички други — Флорънс Шифър започна да се ядосва. — Имате ли някакви други въпроси?

— Дядото на Мери Ашли бил роден в Румъния. Чували ли сте я някога да говори за тази страна?

— О, от време на време си припомня историите, които дядо й й е разказвал за родината си. Той е роден в Румъния, но е дошъл тук, когато е бил още юноша.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)