Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре — каза тя. — Може да реша да задържа децата. Много харесвам баща им.
— Право да ти кажа, аз също се възхищавам от майка им. — Той я прегърна и я притисна до себе си. — Честит рожден ден плюс един.
— Обичаш ли ме още, сега, когато съм вече по-възрастна жена?
— Обичам по-възрастни жени.
— Благодаря. — Мери внезапно се сети за нещо. — Днес трябва да се прибера по-рано и да приготвя вечеря. Наш ред е да поканим Шифър.
Играта на бридж със съседите в понеделник вечер се бе превърнала в ритуал. Фактът, че Дъглас Шифър беше доктор и работеше с Едуард в същата болница, ги правеше още по-близки.
Мери и Едуард излязоха от къщи заедно, навели глави срещу напиращия вятър. Едуард влезе в своя форд и погледна как Мери се настанява зад волана на комбито си.
— Магистралата сигурно е заледена — извика той. — Карай внимателно.
— Ти също, скъпи.
Тя му изпрати въздушна целувка и двете коли потеглиха. Едуард се отправи към болницата, а Мери — към град Манхатън, където на 16 мили разстояние от дома им се намираше университетът.
В една кола, паркирана близо до къщата на семейство Ашли, седяха двама мъже и наблюдаваха потеглянето на колите. Изчакаха, докато те се скриха от погледа им.
— Хайде да вървим.
Мъжете спряха пред съседната на Ашли къща. Рекс Олдс, шофьорът остана в колата, докато партньорът му приближи входната врата и натисна звънеца. Отвори му очарователна брюнетка на възраст около тридесет и пет години.
— Да? Мога ли да ви помогна?
— Госпожа Дъглас Шифър?
— Да…?
Мъжът бръкна в джоба на жакета си и извади служебна карта.
— Казвам се Доналд Замлок. Работя за Службата за сигурност към Държавния департамент.
— Мили боже! Не ми казвайте, че Дъг е обрал някоя банка.
Агентът се засмя любезно:
— Не, мадам. Поне ние не знаем за такова нещо. Искам да ви задам няколко въпроса за съседката ви, госпожа Ашли.
Тя го погледна с внезапна тревога:
— Мери? Какво е станало с нея?
— Мога ли да вляза?
— Да, разбира се.
Флорънс Шифър го отведе във всекидневната.
— Седнете, моля. Искате ли кафе?
— Не, благодаря. Ще ви отнема само няколко минути.
— Защо се интересувате от Мери?
— Просто обикновена проверка. — Той се усмихна окуражително. — Не е заподозряна в нищо нередно.
— Така и предположих — каза Флорънс Шифър възмутено. — Мери Ашли е един от най-прекрасните хора, които някога съм познавала — добави тя. — Вие срещали ли сте се с нея?
— Не, мадам. Това посещение е поверително и ще ви бъда много задължен, ако го запазите в тайна. От колко време познавате госпожа Ашли?
— От около тринайсет години. Тогава се нанесе в съседната къща.
— Бихте ли казали, че познавате госпожа Ашли добре?
— Разбира се. Тя е най-близката ми приятелка. Какво…
— Тя и мъжът й разбират ли се добре?
— След нас с Дъглас те са най-щастливата двойка, която някога съм познавала. — Тя помисли за момент. — Взимам си думите назад. Те са най-щастливата двойка, която някога съм познавала.
— Разбрах, че госпожа Ашли има две деца. Момиче на дванайсет години и момче на десет?
— Точно така. Бет и Тим.
— Бихте ли казали, че е добра майка?
— Тя е превъзходна майка. Какво е…
— Госпожо Шифър, според вас Мери Ашли психически уравновесен човек ли е?
— Разбира се.
— Няма ли някакви емоционални проблеми, за които да знаете?
— Разбира се, че няма.
— Пие ли?
— Не. Тя не обича алкохол.
— А взима ли наркотици?
— Сбъркали сте адреса, господине. Ние нямаме проблеми с наркотиците в Джънкшън Сити.
— Госпожа Ашли е женена за лекар, нали?
— Да.
— Ако тя иска да се снабди с наркотици…
— Заблуждавате се. Тя не взима наркотици. Нито смърка, нито се инжектира.
Той я наблюдава известно време.
— Изглежда, знаете цялата терминология.
— Гледам „Маями Вайс“ като всички други — Флорънс Шифър започна да се ядосва. — Имате ли някакви други въпроси?
— Дядото на Мери Ашли бил роден в Румъния. Чували ли сте я някога да говори за тази страна?
— О, от време на време си припомня историите, които дядо й й е разказвал за родината си. Той е роден в Румъния, но е дошъл тук, когато е бил още юноша.