Вятърните мелници на боговете [bg]

Туптенето в главата на Мери ставаше непоносимо.

— Деца, оставете ме на мира.

Тя чу клаксона на училищния автобус отвън. Тим и Бет се отправиха към вратата.

— Чакайте! Не сте си изяли закуската — каза Мери.

— Няма време, майко. Трябва да вървим.

— Довиждане, мамо.

Тя ги последва до външната врата.

— Навън е много студено. Сложете си палтата и шаловете.

— Не мога, защото си изгубих шала — каза Тим.

И те заминаха. Мери се почувства изморена от децата. Майчинството е като да живееш в центъра на тайфун.

Тя погледна към стълбите, по които слизаше Едуард, и усети прилив на топлота. Даже след толкова години брак, мислеше Мери, за мен той си остава най-привлекателният мъж, когото някога съм познавала. Това, с което най-напред привлече вниманието на Мери, беше неговата нежност. Очите му, меки и сиви, излъчваха топлота и интелигентност, но можеха да се превърнат и в два въглена, когато беше ядосан или раздразнен от нещо.

— Добро утро, скъпа — той я целуна и влязоха в кухнята.

— Едуард, би ли ми направил една услуга?

— Разбира се, мила, за теб съм готов на всичко.

— Искам да продам децата.

— И двете ли?

— И двете.

— Кога?

— Днес.

— Кой би ги купил?

— Непознати. Те достигнаха възрастта, в която аз вече нищо не мога да направя както трябва за тях. Бет е станала маниачка на тема здравословна храна, а синът ти се е превърнал в изоставащ ученик от световна класа.

— Може би не са наши деца — каза Едуард замислено.

— Надявам се. Ще ти приготвя овесена каша.

— Съжалявам, скъпа, нямам време — той погледна часовника си. — Трябва да бъда в операционната след половин час. Ханк Кейтс е имал злополука с някаква машина. Може да загуби няколко пръста.

— Той не е ли твърде стар, за да продължава да се занимава със земеделие?

— Дано да не те чуе да казваш това.

Мери знаеше, че Ханк Кейтс не беше плащал сметките си на мъжа й от три години. Както повечето от фермерите в района той страдаше от ниските цени на земеделските продукти и безразличието на администрацията от службите за земеделски кредит. Много от фермерите губеха земите си, които бяха обработвали цял живот. Едуард никога не притискаше пациентите си за пари и много от тях му плащаха в натура. Семейство Ашли имаше изба, пълна с царевица, картофи и жито. Един фермер беше предложил на Едуард да му даде крава вместо пари, но когато Мери научи за това, каза:

— За бога, скъпи, не можем да приемем никаква крава, кажи му, че лечението е за наша сметка.

Мери погледна към съпруга си и пак си помисли: Колко съм щастлива със съпруг като Едуард.