Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Чували ли сте някога госпожа Ашли да изразява отрицателно отношение към настоящото румънско правителство?
— Не, доколкото мога да си спомня.
— Един последен въпрос. Чували ли сте някога госпожа Ашли или д-р Ашли да говорят нещо против правителството на Съединените щати?
— Категорично не!
— Следователно според вас и двамата са добри американци?
— Разбира се. Бихте ли имали нещо против да ми кажете…
Мъжът се изправи.
— Благодаря ви, че ми отделихте от времето си, госпожо Шифър. Бих искал още веднъж да подчертая, че този разговор е строго поверителен. Много ще ви бъда благодарен, ако не го коментирате с никого, дори и със съпруга си.
След малко той си тръгна. Флорънс Шифър стоеше до вратата, загледана в него.
— Не мога да повярвам, че този разговор изобщо се е състоял — каза тя високо на глас.
Двамата агенти подкараха колата си надолу по улица „Вашингтон“ и се отправиха на север. Минаха покрай една табела, на която пишеше: „Добре дошли в страната на Ах“.
— Остроумно — каза Рекс Олдс.
Те продължиха покрай Търговската камара, Роял Ордър, Елкс, магазина за домашни животни на Ирма и бара „Големият шанс“. Търговските сгради внезапно свършиха.
— Исусе, главната им улица е дълга колкото два блока. Това не е град. Това е някаква дяволска дупка — каза Доналд Замлок.
— За тебе и за мене може да е дяволска дупка, но за тези хора е град — отговори Рекс Олдс.
Замлок поклати глава:
— Сигурно е хубаво място за живеене, но аз със сигурност не бих желал да идвам тук.
Колата спря пред Стейт Банк и Олдс влезе вътре.
Върна се след двадесет минути.
— Чисти са — каза, влизайки в колата. — Семейство Ашли имат седем хиляди долара в банката, ипотека на къщата и плащат сметките си навреме. Директорът на банката счита, че господин Ашли е много мек по душа, за да бъде добър бизнесмен, но той го смята за благонадежден за кредитиране.
Замлок погледна в папката до себе си.
— Хайде да проверим още няколко имена и да се връщаме към цивилизацията, докато не съм започнал да блея.
Дъглас Шифър обикновено беше приятен и сговорчив човек, но в момента изражението на лицето му беше мрачно. Семействата Шифър и Ашли бяха по средата на играта на бридж и Шифър бяха с 10 000 точки назад. За четвърти път тази вечер Флорънс игра погрешно.
Дъглас хвърли картите си.
— Флорънс! — избухна той. — На коя страна играеш? Знаеш ли колко много губим?
— Съжалявам — каза тя нервно. — Просто… просто не мога да се концентрирам.
— Очевидно — процеди през зъби съпругът й.
— Тревожи ли те нещо? — попита Едуард Ашли.
— Не мога да ти кажа.
Всички изненадано погледнаха към нея.
— Какво значи това? — попита Дъглас.
Флорънс Шифър пое дълбоко въздух:
— Мери, става въпрос за теб.
— Какво за мене?
— Имаш някакви неприятности, нали?
Мери се втренчи в нея:
— Неприятности? Не. Аз… какво те кара да мислиш така?
— Не бива да казвам. Обещах.
— На кого си обещала? — попита Едуард.
— На един федерален агент от Вашингтон. Беше у дома тази сутрин и ми зададе най-различни въпроси за Мери. Говореше така, сякаш тя е някакъв международен шпионин.
— Какъв вид въпроси? — запита Едуард.
— О, сам знаеш — дали е добра американка, дали е добра съпруга и майка, взима ли наркотици…
— По дяволите, защо им е да ти задават такива въпроси?
— Почакайте малко — каза Мери възбудено. — Мисля, че знам. Това е във връзка с назначението ми.
— Какво? — попита Флорънс.
— Тече процедурата ми за назначаване на постоянно място в университета. Тъй като в университетското градче се провеждат някакви важни правителствени изследвания, предполагам, че трябва да проверят всички много внимателно.
— Да благодарим на бога, че това било всичко. — Флорънс си отдъхна. — Аз мислех, че се готвят да те задържат.
— Надявам се да е така — усмихна се Мери. — В Държавния университет на щата Канзас.
— Е добре, сега, като изяснихме въпроса — каза Дъглас, — можем да продължим с играта, нали? — Той се обърна към съпругата си. — Ако изиграеш грешна карта още един път, ще те обърна на коленете си.