Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 134
Перейти на страницу:

— Чували ли сте някога госпожа Ашли да изразява отрицателно отношение към настоящото румънско правителство?

— Не, доколкото мога да си спомня.

— Един последен въпрос. Чували ли сте някога госпожа Ашли или д-р Ашли да говорят нещо против правителството на Съединените щати?

— Категорично не!

— Следователно според вас и двамата са добри американци?

— Разбира се. Бихте ли имали нещо против да ми кажете…

Мъжът се изправи.

— Благодаря ви, че ми отделихте от времето си, госпожо Шифър. Бих искал още веднъж да подчертая, че този разговор е строго поверителен. Много ще ви бъда благодарен, ако не го коментирате с никого, дори и със съпруга си.

След малко той си тръгна. Флорънс Шифър стоеше до вратата, загледана в него.

— Не мога да повярвам, че този разговор изобщо се е състоял — каза тя високо на глас.

Двамата агенти подкараха колата си надолу по улица „Вашингтон“ и се отправиха на север. Минаха покрай една табела, на която пишеше: „Добре дошли в страната на Ах“.

— Остроумно — каза Рекс Олдс.

Те продължиха покрай Търговската камара, Роял Ордър, Елкс, магазина за домашни животни на Ирма и бара „Големият шанс“. Търговските сгради внезапно свършиха.

— Исусе, главната им улица е дълга колкото два блока. Това не е град. Това е някаква дяволска дупка — каза Доналд Замлок.

— За тебе и за мене може да е дяволска дупка, но за тези хора е град — отговори Рекс Олдс.

Замлок поклати глава:

— Сигурно е хубаво място за живеене, но аз със сигурност не бих желал да идвам тук.

Колата спря пред Стейт Банк и Олдс влезе вътре.

Върна се след двадесет минути.

— Чисти са — каза, влизайки в колата. — Семейство Ашли имат седем хиляди долара в банката, ипотека на къщата и плащат сметките си навреме. Директорът на банката счита, че господин Ашли е много мек по душа, за да бъде добър бизнесмен, но той го смята за благонадежден за кредитиране.

Замлок погледна в папката до себе си.

— Хайде да проверим още няколко имена и да се връщаме към цивилизацията, докато не съм започнал да блея.

Дъглас Шифър обикновено беше приятен и сговорчив човек, но в момента изражението на лицето му беше мрачно. Семействата Шифър и Ашли бяха по средата на играта на бридж и Шифър бяха с 10 000 точки назад. За четвърти път тази вечер Флорънс игра погрешно.

Дъглас хвърли картите си.

— Флорънс! — избухна той. — На коя страна играеш? Знаеш ли колко много губим?

— Съжалявам — каза тя нервно. — Просто… просто не мога да се концентрирам.

— Очевидно — процеди през зъби съпругът й.

— Тревожи ли те нещо? — попита Едуард Ашли.

— Не мога да ти кажа.

Всички изненадано погледнаха към нея.

— Какво значи това? — попита Дъглас.

Флорънс Шифър пое дълбоко въздух:

— Мери, става въпрос за теб.

— Какво за мене?

— Имаш някакви неприятности, нали?

Мери се втренчи в нея:

— Неприятности? Не. Аз… какво те кара да мислиш така?

— Не бива да казвам. Обещах.

— На кого си обещала? — попита Едуард.

— На един федерален агент от Вашингтон. Беше у дома тази сутрин и ми зададе най-различни въпроси за Мери. Говореше така, сякаш тя е някакъв международен шпионин.

— Какъв вид въпроси? — запита Едуард.

— О, сам знаеш — дали е добра американка, дали е добра съпруга и майка, взима ли наркотици…

— По дяволите, защо им е да ти задават такива въпроси?

— Почакайте малко — каза Мери възбудено. — Мисля, че знам. Това е във връзка с назначението ми.

— Какво? — попита Флорънс.

— Тече процедурата ми за назначаване на постоянно място в университета. Тъй като в университетското градче се провеждат някакви важни правителствени изследвания, предполагам, че трябва да проверят всички много внимателно.

— Да благодарим на бога, че това било всичко. — Флорънс си отдъхна. — Аз мислех, че се готвят да те задържат.

— Надявам се да е така — усмихна се Мери. — В Държавния университет на щата Канзас.

— Е добре, сега, като изяснихме въпроса — каза Дъглас, — можем да продължим с играта, нали? — Той се обърна към съпругата си. — Ако изиграеш грешна карта още един път, ще те обърна на коленете си.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)