Вятърните мелници на боговете [bg]

Автор: Шелдон Сидни
Год: 1993
Язык: болгарский
Год: Матекс
Переводчик: Олга Дончева
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.

Перейти на страницу:

Лев Пастернак се зае с поддръжката на защитната система на вилата в Ньой. Използва и някои от своите хора, а тези, които нае отвън, бяха щателно проверени. Всеки елемент от апаратурата беше съвършен.

Пастернак виждаше румънския лидер на съпротивата всеки ден и колкото повече време прекарваше с него, толкова повече му се възхищаваше. Когато Гроза го покани да оглави охраната му, Лев прие без колебание.

— Ще остана — каза той, — докато се подготвите. След това ще се върна в Израел.

От време на време Пастернак организираше изненадващи проверки на хората от охраната на вилата. Сега той си мислеше: Някои от пазачите са невнимателни. Трябва да ги заменя.

Минаваше по коридорите, внимателно проверявайки топлинните детектори, електронните предупредителни системи и инфрачервените лъчи на всяка врата. Когато стигна до спалнята на Марин Гроза, той чу силен плясък и миг след това Гроза започна да вие като в агония.

Лев Пастернак отмина стаята на Гроза и продължи да върви по-нататък.

Главната квартира на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) се намира в Лангли, Вирджиния, на седем мили югоизточно от Вашингтон. Над входната врата е поставена червена мигаща светлина. Пропускателният пункт се охранява двадесет и четири часа в денонощието. Тези, които имат разрешен достъп, са снабдени с цветни пропуски, валидни само за отдела, с който работят. Пред сивата седеметажна сграда на управлението със засекретеното название „Завод за играчки“ се издига голяма статуя на Натан Хейл. От приземния етаж на сградата остъклен коридор води към вътрешен двор градина, опасан от магнолиеви дървета. Над рецепцията върху мраморна плоча е гравиран стих:

„И ти ще узнаеш истината, и истината ще те направи свободен.“

Външни лица никога не се допускат в сградата и там няма помещения за посетители. За служебните лица, желаещи да влязат в сградата незабелязано, има тунел, излизащ във фоайето срещу махагоновата врата на асансьора, наблюдавана непрекъснато от неколцина яки мъже, облечени в сиви костюми.

В залата за конференции на седмия етаж, пазена от охрана, въоръжена с къси пистолети 38-и калибър, скрити под сивите им сака, течеше обичайното за понеделник сутрин съвещание на ръководния състав. Около голямата дъбова маса бяха седнали Нед Тилингаст, директор на ЦРУ; генерал Оливър Брукс, армейски главнокомандващ; държавният секретар Флойд Бейкър; Пит Конърс, шеф на контраразузнаването, и Стантън Роджърс.

Нед Тилингаст наближаваше шестдесетте, студен и мълчалив човек, обременен с болезнени тайни. В ЦРУ има открити и засекретени отдели. През последните седем години Тилингаст отговаряше за 4500 служители, работещи в секретните отдели.

Генерал Оливър Брукс беше войник от Уест Пойнт, който водеше личния и професионалния си живот по книга. Той беше предан по душа човек и организацията, за която работеше, беше армията на Съединените щати.

Флойд Бейкър, държавният секретар, беше истински анахронизъм, остатък от по-ранна епоха. Той беше южняшки тип, висок, среброкос, с благородна осанка и старомодна галантност. Беше интелектуалец. Притежаваше верига от влиятелни вестници из страната и се славеше с неимоверното си богатство. В цял Вашингтон едва ли имаше друг човек с по-остър политически усет и сетивата на Бейкър бяха постоянно насочени към променящите се настроения в кулоарите на Конгреса.

Пит Конърс беше от ирландски произход, упорит човек с хватката на булдог, който много пиеше и не знаеше страх. Това бе последната му година в ЦРУ. През юни щеше да се пенсионира. Ръководеше персонала в контраразузнаването, най-секретния отдел в ЦРУ. Пътят му дотук минаваше през различните отдели на разузнаването, а работеше тук още от добрите стари времена, когато агентите на ЦРУ бяха „златни момчета“. Самият той бе златно момче. Беше участвал в преврата, който върна шаха на Иран на трона, а също така и в операция „Монгус“ — опита да бъде свалено правителството на Кастро през 1961 г.

— След Залива на прасетата всичко се промени — тъгуваше Пит. Продължителността на сантименталните му излияния обикновено зависеше от това, колко беше пил. — Филантропите ни атакуваха от първите страници на всеки вестник в света. Те ни наричаха банда лъжци, нахални клоуни, които се изправят на собствения си път. Някакво копеле, мразещо ЦРУ, публикува имената на наши агенти и Дик Уелч, шеф на отдела ни в Атина, беше убит.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?