Живи разкази (чути и записани в кръчма)

МУТРАГЕНЕЗА

Как се роди кварталният рекетьор

Ей, чш-ш, ало там млъквай, млъквай, казах, ти чуваш ли какво ти говоря, к’во бе, на мъж ли ще ми се правиш, искаш да се пробваме кой е по-корав мъж, тъй ли! Ей сега ще се натъркаляме на кълбо тука. А така-а, мълчи, щом мълчиш и се съгласяваш, проблеми няма да имаш. Аз май ще трябва да въдворя ред тук на масата…

Какво сте пощурели тая вечер, какви са тия приказки? Хайде холан, обърнахте кръчмата на парламент! Защо не си седнете на дирниците и не си съзерцавате кротко чашите с пиене!? Защо не се отдадете, както друга вечер, на тихо квартално пиянство!? Защо не си давите, както винаги, с поглед, белите мишки и буболечките, които ви пъплят!? Какво сте заискали да съм ви се представел с някоя моя история!? Като че ли не ме познавате, Иван Рекетьора, кварталният рекетьор. Е, не винаги съм бил мутра, даже преди години за разлика от вас бях порядъчен гражданин. Плащах си данъците, бях фермер, свързвах двата края. С големи усилия се справях — все на ръба, но гладен не оставах и пък и не живеех особено добре…

Докато един ден не дойде при мен, Черния Гошо, агрономът, той ме зачерни и ме вкара принудително в сегашния бизнес. По това време той обработваше земя в съседното землище. Предложи ми да се кооперираме с превоза на препаратите за пролетното пръскане и да спестим триста долара от пътни разноски, като ползваме един камион от завода до нивите. И като заразсъждава на глас, леле майко, реди цифрите като джобен калкулатор „Елка“. „Като ги вземем — казва — от производителя директно, икономисваме по 5% надценка, средно на човек около 500 $ икономия се пада, пък ако се обединим и ги купим с една фактура, заводът за голямо количество прави търговска отстъпка 5%, ето ти по още 500 $ икономия, дотука по 1150 $ сме икономисали. Пък се познавам с шефа на агенцията за земеделски кредит. Правим по една молба, носим му я за одобрение, на него подписа му хиляда лева струва, плащаме му по 500 $ средно и ползваме целеви преференциален кредит. Чакай, не бързай да подскачаш като опарен, знам, че ги имаш парите, и аз съм си ги приготвил! Взимаме парите от агенцията и след десет дена ги връщаме, и понеже сме се издължили навреме и предсрочно, връщаме ги с по 8% по-малко, нали е преференциален кредит и държавата подпомага, та икономисваме по още 800 $. И като дръпнем чертата остават 1150 плюс 800 минус 500 е равно на 1450 долара на калпак икономия. Много пари бе! Това са почти шестнадесет процента от парите, които трябва да дадем за препарати. Много пара, тц-ц-ц-ц-ц! Я пак да смятам.“ И цялата сметка Черния Гошо ми я сметна още два пъти. Подпали ми той главата, чак си замъглих съзнанието и отгде се изтървах вечерта вкъщи да кажа на мойта…