Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Дръпна се като опарена от тези мисли, доловила зараждането на позната тревожност и разбрала какво най-вероятно означава тя. „Възможно ли е да водя живот на ръба само за да избягна истинския живот? Затова ли толкова много мъже минаха през живота ми, без да се задържат?“
И ето я тук. На трийсет и три, сама, без никакви трайни връзки, научната работа — единственият й другар, и единичен спален чувал за легло. Май по-добре направо да си обръсне главата и да постъпи в някой високопланински манастир като този.
Хеликоптерът се разтресе — издигаше се.
Вниманието й се върна към настоящето.
О, мамка му…
Задържа дъх, докато хеликоптерът прелиташе сякаш само на сантиметри от остър като бръснач рид. Плъзгачите му минаха на косъм над оголения от вятъра леден корниз и машината се спусна в ждрелото оттатък.
Насили се да пусне страничните облегалки, в които пръстите се бяха вкопчили сами. Изведнъж къщичката с три спални и две цяло и пет деца вече не й изглеждаше толкова лоша възможност.
Анг Гелу се наведе напред и посочи с ръка между пилота и войника към нещо долу. Ревът на роторите погълна думите му.
Лиза залепи буза до прозореца на вратата и погледна навън. Извитият студен плексиглас целуна бузата й. Долу най-после се мярна цвят. Скупчени червени покриви. Осем каменни сгради, кацнали на плато, обградени с върхове-седемхилядници от три страни и вертикална скална стена от четвъртата.
Манастирът Темп Ох.
Хеликоптерът рязко се снижи към сградите. Лиза мярна терасирани ниви или зеленчукови градини от едната страна. От другата страна имаше ниски кошари и плевни. Никакво движение. Никой не излезе да посрещне шумните посетители.
Още по-зловещи й се сториха козите и овцете в кошарите. И те не помръдваха. Вместо да се разбягат панически от спускащия се хеликоптер, лежаха проснати на земята с разкривени крака и извити вратове.
Анг Гелу забеляза същото и потъна в седалката си. Очите им се срещнаха. Какво се бе случило тук? Пилотът и войникът на предната седалка спореха за нещо. Очевидно пилотът не искаше да кацне. Войникът спечели спора, като сложи ръка на приклада на пушката си. Пилотът се намръщи и пристегна по-здраво маската върху носа и устата си. Не защото се нуждаеше от допълнителен кислород, а като предпазна мярка срещу заразяване.
И все пак се подчини на заповедите на войника. Сниши хеликоптера към земята. Насочи го възможно най-далеч от кошарите, към края на терасираните ниви.
Те се плъзнаха покрай тях като амфитеатър от тераси с прави редички малки зелени кълнове. Отглеждането на картофи на големи височини било въведено от британците в началото на деветнайсети век и се беше превърнало в една от основните земеделски култури тук. Плъзгачите на хеликоптера се удариха в каменистата почва — смачкаха една редичка растения — и машината се разклати силно. Съседните кълнове полегнаха под напора на въздушния вихър.
Все още никой не излизаше да ги посрещне. Лиза си помисли за мъртвите животни. Бяха ли изобщо останали живи хора, които да спасят? Какво беше станало тук? Различни заразни болести се заредиха в главата й, заедно с начините на заразяване — поглъщане, вдишване, физически контакт. Беше ли изобщо заразно? Трябваше й повече информация.
— Може би ще е по-добре да останете тук — каза Анг Гелу, докато разкопчаваше предпазния си колан. — Нека първо огледаме манастира.
Лиза вдигна медицинската си раница от пода и поклати глава.
— Не ме е страх от болни хора. А и може да изникнат въпроси, на които мога да отговоря само аз.
Анг Гелу кимна, каза нещо на войника, слезе и се обърна да подаде ръка на Лиза.
Студен вятър нахлу в топлата кабина. Лиза вдигна качулката на парката си и установи, че леденото течение отвява и малкото кислород, останал на тези височини. Или пък се дължеше на страха й. Дръзкото й изказване преди малко всъщност не отговаряше на вътрешния й трепет.
Пое предложената й от монаха ръка. Дори през вълнените си ръкавици усети силата и топлината му. Той не си направи труда да покрие бръснатата си глава, сякаш нетърпимият студ изобщо не му правеше впечатление.