Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Стаята избухна в силна светлина.
Старецът изкрещя. Завъртя се с камата в ръка. Разсече въздуха. Анг Гелу отскочи стреснато. Ала не той беше мишената. Лама Кемсар изломоти нещо, обзет от нечовешки страх, и преряза собственото си гърло. Отначало се появи само червена линия, която след миг се превърна в пулсиращ порой. Прорезът беше засегнал и трахеята. С последното дихание на стария монах кръвта закипя.
Анг Гелу се хвърли, изби ножа от ръката му и го прегърна като малко дете. Кръв напои робата му, ръкавите и скутът му подгизнаха.
Лиза пусна фотоапарата и раницата и се хвърли към тях. Анг Гелу се опитваше да затисне раната, но усилията му бяха напразни.
— Помогни ми да го сложим на пода — каза Лиза. — Трябва да му осигуря достъп на въздух…
Анг Гелу поклати глава. Знаеше, че е безсмислено. Просто залюля стареца в обятията си. Дишането му — личеше по липсата на мехурчета в прореза — беше спряло. Възрастта, кръвозагубата и обезводняването и без това вече бяха отслабили фатално организма на лама Кемсар.
— Съжалявам — каза Лиза. — Помислих си… — Махна с ръка към стените. — Помислих си, че може да е важно.
Анг Гелу поклати глава.
— Безсмислици. Драсканици на луд човек.
Като не знаеше какво друго да направи, Лиза извади стетоскопа и мушна слушалката под робата на монаха. Опитваше се да скрие вината си зад някаква дейност. Напразно местеше слушалката по гърдите му. Пулс нямаше. Ала откри на ребрата на мъртвия лама странна неравност. Разгърна внимателно подгизналата предница на робата и оголи гърдите му.
Анг Гелу погледна и ахна.
Изглежда, стените не бяха единственото платно, което лама Кемсар беше избрал за писанията си. Един последен символ беше издълбан в гърдите му, прорязан със същата кама и най-вероятно от същата ръка. За разлика от странните символи по стените, този пречупен кръст не можеше да се сбърка с нищо друго.
Свастика.
Още преди да реагират, първата експлозия разтресе сградата.
Събуди се, обхванат от паника.
Трясък на гръмотевица го извади от трескавия мрак. Не, не беше гръмотевица. Експлозия беше. Мазилка се сипеше на ситен прах от ниския таван. Той седна и се огледа объркано. Не можеше да определи къде е и кое време е. Стаята се въртеше. Погледна надолу и отметна мръсното вълнено одеяло. Лежеше в непознато легло, само по ленени гащи. Вдигна ръка. Трепереше. В устата му имаше вкус на топло лепило и макар че през затворените кепенци на прозорците почти не влизаше светлина, очите го боляха. Побиваха го силни тръпки.
Нямаше никаква представа къде е и дори кога е.
Смъкна крака на пода и се опита да стане. Кофти идея. Светът отново потъна в мрак. Срина се назад и сигурно пак щеше да изпадне в безсъзнание, ако не беше стрелбата. Стрелба с автоматично оръжие. Някъде близо. Кратък откос, после нищо.
Опита отново, този път с повече решимост. Спомените му започнаха да се връщат. Тръгна към вратата. Удари се в нея, подпря се на ръце и натисна бравата.
Заключено.
— Хеликоптерът — каза Анг Гелу. — Унищожен е.
Лиза стоеше от едната страна на високия прозорец. Веднага след като експлозията утихна, дръпнаха резетата и отвориха широко капаците. Войникът дори откри стрелба на посоки — реши, че нещо в двора се движи.
Никой не отвърна на стрелбата.
— Да не си видял пилота? — попита Лиза. — Може да е открил някакъв проблем с двигателя и да е избягал от хеликоптера.
Войникът бе опрял пушката на перваза и притиснал око до окуляра, оглеждаше трескаво двора.
Анг Гелу посочи мазните кълбета дим, които се издигаха откъм картофените ниви. Точно където беше кацнал хеликоптерът им.
— Не мисля, че експлозията е от механична повреда.
— Какво ще правим сега? — попита Лиза. Дали друг умопобъркан монах не беше взривил машината? И ако бе така, още колко войнствени луди се разхождаха на свобода из манастира? Помисли си за първия, с размахания сърп, и за ужасното нещо, което ламата беше причинил сам на себе си… Какво ставаше, по дяволите?
— Трябва да се махнем оттук — каза Анг Гелу.
— И къде ще отидем?
— На един ден път пеша има малки селца и единични стопанства. Каквото и да е се е случило тук, сами няма да го разгадаем.
— Ами другите монаси? Някои може да са в по-добро състояние от братовчеда на зет ви. Не трябва ли да им помогнем?
— Първата ми грижа е вашата безопасност, доктор Къмингс. Освен това трябва да уведомим властите.
— Ами ако заболяването е заразно? Само ще разпространим заразата, ако се махнем оттук.