Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
После, през 1978-а, двама тиролски планинари бяха постигнали невъзможното — бяха изкачили върха, като разчитали единствено на дробовете си. В годините след това приблизително шестдесет мъже и жени бяха последвали примера им, като вдигаха все по-високо летвата пред елита на алпинисткото съсловие.
Не би могла и да си мечтае за по-добър стрес-тест на човешките реакции при атмосфера с ниско налягане.
Преди да потегли за Хималаите, доктор Лиза Къмингс тъкмо беше приключила петгодишното си проучване върху въздействието на системи с високо налягане върху психичните процеси при човека. За тази цел беше проучвала дълбоководни гмуркачи на изследователския им кораб „Дълбина“. След това обстоятелствата я принудиха да продължи напред… както с професионалния, така и с личния си живот. Тъкмо затова беше приела стипендията на Националната научна фондация за противоположното изследване — проучване на психичните реакции в системи с ниско налягане.
Така се беше стигнало до това пътуване до Покрива на света.
Избра нов ъгъл за следващата снимка на Таски Шерпа. Като мнозина свои сънародници, Таски беше приел името на етническата си група за фамилно.
Дребосъкът обърна гръб на плющящите флагчета, тръсна решително глава и посочи с цигарата си, стисната здраво между два пръста, към надвисналия връх.
— Лош ден. Смърт язди тези ветрове — повтори той, после мушна цигарата между устните си и се обърна. Въпросът беше решен.
Но не и за останалите от групата.
Катерачите се разшумяха разочаровано и вдигнаха лица към безоблачното синьо небе. Десетчленният отряд беше чакал девет дни да се отвори климатичният прозорец. Досега, докато траеше проточилата се цяла седмица буря, никой не беше оспорвал решенията на шерпа да чакат в лагера. Времето се беше развалило заради циклон, зародил се над Бенгалския залив. Свирепи ветрове брулиха лагера цяла седмица, на моменти надхвърляха сто и шейсет километра в час, отнесоха една от кухненските палатки, събаряха хора като да бяха пешки, а накрая донесоха остър сняг, който дращеше кожата като едра шкурка.
А после дойде зора ясна като надеждите им. Слънчевите лъчи се отразяваха ослепително от ледника Кумбу и преспите. Снежният Еверест сякаш плаваше над тях, обграден от ведрите си посестрими, като булка и шаферките й, всичките в бяло.
Лиза беше направила над сто снимки — улавяше променящата се светлина в цялата й променлива прелест. Вече разбираше откъде идва местното име на върха — на китайски Джомолунгма, Богинята майка на света, и на непалски Сагарматха, Богинята на небето.
Както се носеше сред облаците, планината наистина беше като богиня от лед и скали. И всички те бяха дошли да й се поклонят, да докажат, че са достойни да целунат небето. Доста скъпичко им беше излязло, между другото. По шейсет и пет хиляди долара на глава. Това включваше лагерното оборудване, носачите, шерпите и толкова якове, колкото си поискаш. Те бяха взели двайсет и пет. Шатрите в червено и жълто очертаваха лагера като декоративни капси. Пет други лагера деляха с тях това сравнително равно каменисто парче земя и също като тях чакаха боговете на бурите да насочат взора си другаде.
Но ако се вярваше на главния им шерп, това нямаше да се случи днес.
— Направо не е истина — заяви мениджърът на една бостънска компания за спортни стоки. Облечен в екип с пълнеж от гъши пух, последен писък на модата, той стоеше със скръстени ръце до натъпканата си раница. — Повече от шестстотин долара на ден, за да киснем тук. Пързалят ни и толкова. Няма и едно облаче в тъпото небе!
Говореше под нос, сякаш с намерение да подтикне останалите към бунт, без сам да застане начело.
Лиза познаваше и други хора като него. Темперамент тип Б — Б като Боклук. Май щеше да е по-добре да не беше спала с него. Направо изтръпна, като си спомни. Заварката беше станала още в Щатите, след организационна среща в Сиатъл и след твърде много уискита. Бостънския Боб просто се беше явил поредното пристанище в буря — нито първото, а навярно не и последното. Едно обаче беше сигурно — точно в това пристанище Лиза нямаше повече да хвърли котва.
Подозираше, че тъкмо това е основната причина за нестихващата му войнственост.
Обърна му гръб, с надеждата, че по-малкият й брат ще съумее да потуши напрежението. Джош беше планинар с десетгодишен опит и именно той беше уредил да я включат в едно от изкачванията на Еверест, които организираше. Водеше планинарски групи из целия свят поне два пъти годишно.