Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
Приближиха се и заговориха бързо на непалски с двама от шерпите. Последва кратък изблик на енергично жестикулиране, после единият посочи с пръст.
Към Лиза.
Монахът тръгна към нея, последван от войника. Ако се съдеше по бръчиците около очите му, сигурно беше някъде на четиридесет и пет, кожата му имаше цвят на кафе с мляко, очите му бяха карамеленокафяви.
Кожата на войника беше по-тъмна, очите му — по-близко разположени. Не сваляше очи от нея — някъде под основата на врата й. Беше оставила якето си разкопчано и спортният сутиен под фланелката й, изглежда, привличаше погледа му като магнит.
За разлика от него, будисткият монах я гледаше почтително, дори приведе леко глава. Заговори я на прецизен английски с лек британски акцент.
— Доктор Къмингс, моля да ми простите, че ви се натрапвам така, но възникна нещо спешно. От клиниката на ХСА ме уведомиха, че сте лекар.
Лиза смръщи чело.
— Да.
— В един манастир наблизо се е появила тайнствена болест, заразени са почти всичките му обитатели. Един мъж от съседно село бил пратен пешком и пътувал три дни до болницата в Кунде. След като разбрахме за случилото се, се надявахме, че някой от лекарите там ще дойде с нас, но е имало лавина и персоналът и без нас изнемогва. Доктор Соренсон ни каза, че можем да ви намерим в базовия лагер.
Лиза си представи дребната канадска лекарка. Една вечер двете бяха изпили стекче тъмна бира и неуточнен брой чаши подсладен чай с мляко.
— Как мога да ви помогна? — попита тя.
— Елате с нас. Макар и изолиран от света, манастирът е достъпен за хеликоптер.
— Колко е далече? — попита тя и погледна Джош. Той се беше приближил към тях.
Монахът поклати глава, в очите му се четеше загриженост и смущение, че я безпокои.
— Пътят трае около три часа. Не знам какво ще заварим там. — И отново поклати тревожно глава.
Джош се намеси в разговора им:
— И без това днес няма да ходим никъде. — Докосна я по лакътя и се наведе по-близо. — Но аз ще дойда с теб.
Лиза се възпротиви. Можеше и сама да се грижи за себе си. Но пък я бяха предупредили за напрегнатия политически климат в Непал след 1996-а. Маоистки бунтовници водеха партизанска война в планините с надеждата да свалят конституционната монархия и да я заменят със социалистическа република. Прочули се бяха с позорната практика да отсичат крайниците на жертвите си — един по един — със сърпове. Макар в момента да имаше примирие, все още се наблюдаваха отделни прояви на жестокост.
Лиза плъзна поглед към добре смазаната автоматична пушка в ръцете на войника. Щом дори монасите имаха нужда от въоръжена охрана, може би щеше да е разумно да приеме предложението на брат си.
— Аз… разполагам кажи-речи само с комплект за първа помощ и няколко апарата за мониториране — неуверено каза тя. — Не съм подготвена за сложна медицинска ситуация с множество пациенти.
Монахът кимна и махна към чакащия хеликоптер.
— Доктор Соренсон ни осигури всичко, което ще ни трябва на първо време. Нуждаем се от услугите ви само за един ден. Пилотът има сателитен телефон, по който да съобщите диагнозата и преценката си. А ако имаме късмет, проблемът може вече да е решен и тогава ще се върнем тук още по обед.
Сянка прекоси лицето му при последните думи. Не вярваше, че ще имат въпросния късмет. В думите му прозираше тревога — тревога, както и нотка страх.
Лиза пое дълбоко дъх. Беше положила клетва. Пък и вече беше направила достатъчно снимки. Искаше й се да се върне към истинска работа.
Монахът, изглежда, забеляза решението й по лицето й.
— Значи ще дойдете.
— Да.
— Лиза… — предупредително почна брат й.
— Ще се оправя. — Тя стисна ръката му. — Ти гледай да предотвратиш бунта тук.
Джош хвърли поглед към Бостънския Боб и въздъхна.
— Просто удържи крепостта, докато се върна.
Той я погледна отново. Очевидно не беше съгласен с нея, но не продължи да спори. Лицето му си остана мрачно.
— А ти внимавай.
— Нали ме пази Кралската непалска армия.
Джош погледна оръжието на войника.
— Точно от това се притеснявам. — Позасмя се в опит да омаловажи тревогата си, но не успя.
Лиза знаеше, че не може да се надява на повече. Прегърна го набързо, взе си медицинската раница от палатката и сякаш само след миг вече се привеждаше под наточената стомана на въртящите се ротори и се настаняваше на задната седалка в кабината на спасителния хеликоптер.
Пилотът дори не я погледна. Войникът седна до него. Монахът — представи се като Анг Гелу — се настани до нея отзад.