С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Брюнетката се засмя. За разлика от татко тя веднага схвана разликата.
— Казвам се Савана. Савана Лин Къртис — протегна ръка към мен, а с другата посочи приятелите си. — А това са Брад, Ранди и Сюзан.
— Аз съм Джон Тайри — казах и хванах протегнатата ръка.
Беше топла, на места мека като кадифе, но на други имаше мазоли. Неочаквано осъзнах колко отдавна не съм докосвал женска ръка.
— Мисля, че трябва да ти се отблагодаря по някакъв начин.
— Не е необходимо.
— Вечерял ли си? — попита тя, без да обръща внимание на протеста ми. — Готвим се да си запалим огън и да си направим вечеря на грил. Искаш ли да дойдеш с нас?
Останалите се спогледаха. Розовоблузият Ранди определено не изглеждаше очарован и признавам, че това ме накара да се почувствам по-добре. „Хей, може би чака награда“? Ама че кретен!
— Ами да, защо не? — обади се Брад, но в гласа му нямаше и капчица ентусиазъм. — Ще бъде весело. Ние сме ей там, до дюните.
И той посочи една от къщите на плажа, пред която се мотаеха хора.
Нямах никакво намерение да прекарвам вечерта в тяхното братство, но Савана ми се усмихна с онази нейна топла усмивка и думите сами изскочиха от устата ми.
— Звучи страхотно. Само ще си прибера дъската от кея и след минутка съм при вас.
— Ще те чакаме там — каза Ранди и пристъпи към Савана, но тя му обърна гръб.
— Аз ще дойда с теб — викна след мен и се отдели от групата. — Това е най-малкото, с което мога да се отплатя.
Намести чантата на рамото си и им махна.
— След малко сме при вас.
Настигна ме и двамата поехме през дюните. Приятелите й се поколебаха за минута, но когато видяха, че тя върви уверено след мен, поеха към къщата. Забелязах, че русата се обърна и ни проследи с поглед. Ранди също ни изгледа начумерено. Савана не ги видя, просто крачеше до мен.
— Сюзан сигурно си мисли, че съм полудяла, щом правя това — погледна ме тя.
— Кое?
— Да тръгна с теб. Според нея Ранди е идеална партия и цял ден се опитва да ни събере. Той се мъкне непрекъснато след мен.
Кимнах, без да знам какво да отговоря. Кръглата луна вече бе поела по своя път към звездите и забелязах, че Савана гледа към нея. Вълните се удряха в брега и разпръскваха сребърна пяна по цялата крайбрежна ивица. С всяка вълна сякаш блясваше светкавица на фотоапарат. Стигнахме до кея. Дъските скърцаха от пясъка и солта, дървото бе започнало да губи цвета си и да се цепи на места. Щом стъпихме върху тях, изпъшкаха под краката ни.
— Къде е базата ти? — неочаквано попита тя.
— В Германия. В отпуск съм и реших да си дойда за няколко седмици, да видя татко и приятелите. А ти сигурно си от планините, нали?
Тя ме погледна изненадано.
— Ленор — каза и продължи да ме изучава с поглед. — Позна по акцента, нали? Звуча като от дълбоката провинция.
— Не, изобщо.
— Е, точно от там съм, от дълбоката провинция. Отраснах в ранчо и така нататък. И наистина имам акцент, но някои го намират очарователен.
— Ранди например.
Изплъзна ми се, без да искам. Настъпи неловка тишина. Тя прокара няколко пъти пръсти по косата си, накрая заговори.
— Ранди изглежда симпатичен, но не го познавам много добре. Всъщност не познавам повечето от хората в къщата, освен Тим и Сюзан. — Тя прогони един комар от бузата си и продължи. — После ще те запозная с Тим. Той е чудесен. Ще го харесаш. Всички го харесват.
— И ти си дошла с тях на почивка за седмица?
— За месец, но всъщност не е почивка. Ние сме доброволци. Чувал ли си за организацията „Дом за всички“? Тук сме, за да помогнем в строежа на няколко къщи за бездомни хора. Семейството ми участва в организацията от години.
Погледнах над раменете й към къщата. Нощта вече настъпваше, а с нея се появиха и първите признаци на живот в нея. Излязоха още хора, чу се музика и поляната отпред се огласи от младежки смях, Брад, Ранди и Сюзан вече бяха сред група състуденти и пиеха бира. Заприличаха ми повече на деца, наслаждаващи се на приятната вечер и на възможността да се позакачат с представителки на противоположния пол, отколкото на група добротворци. Тя забеляза физиономията ми и също погледна към тях.
— Започваме работа в понеделник. Тогава ще разберат, че не всичко е забавление.
— Не съм казал нищо…
— Не е необходимо. Но иначе си прав. Повечето от тях за пръв път участват в акция и го правят само за да си го впишат в биографията. Нямат представа колко работа ги чака. Но в крайна сметка постепенно ще разберат, че главната ни цел е да построим дом, и ще започнат да се отнасят по-сериозно. Винаги става така.
— Участвала ли си и преди в такава бригада?
— Всяко лято, откакто навърших шестнайсет. Преди ходех с организирани от църквата звена, но когато отидох в Чапъл Хил, основахме студентска група. Всъщност Тим я създаде. Той също е от Ленор. С него се познаваме от цяла вечност. Той току-що се дипломира и записа магистърска стенен. Това лято решихме, че вместо да търсим някаква временна работа или да се размотаваме нагоре-надолу из града, можем да предложим на студентите нещо различно. Организацията е следната: всеки поема своя дял от грижата за къщата, както и разходите си за месеца. Не плащаме нищо за работата, тя наистина е доброволна. Ето защо беше толкова важно да си върна чантата. Нямаше да има какво да ям цял месец.