Вещици в чужбина

Баба обмисли следващия си ход. Ако изтъкне, че Леля нарочно е дошла по-рано, за да претършува сама къщата, ще й бъде трудно да обясни собственото си присъствие. Тя несъмнено ще го обясни, стига да има достатъчно време. Но като цяло май беше най-добре просто да подмине темата.

— А — кимна тя. — Дезидерата беше винаги много подредена, по свой си начин.

— Е, занаятът й го налагаше. — Леля Ог се промъкна край нея, трескаво оглеждайки стаята. — С работа като нейната човек трябва да умее да държи под око нещата. Божке, т’ва е адски огромна котка!

— Това е лъв — изтъкна Баба Вихронрав, гледайки препарираната глава над огнището.

— Каквото и да е било, сигурно се е треснало в стената с дяволски голяма скорост.

— Някой го е убил — каза Баба Вихронрав, проучвайки стаята.

— И с право. И аз да бях видяла нещо такова да се опитва да мине през стената, щях лично да го прасна с ръжена.

Естествено, такова нещо като типичен вещерски дом няма. Но ако има нетипичен вещерски дом, със сигурност бе този. Освен с различни стъкленооки животински глави, стените бяха покрити с акварели и лавици за книги. В поставката за чадъри стърчеше копие. Вместо по-обичайните пособия и порцеланови съдове на бюфета бяха наредени причудливи месингови гърненца и изящен син порцелан. Липсваха изсушени билки, но имаше страшно много книги, повечето изписани с дребния четлив почерк на Дезидерата. Цялата маса беше покрита с грижливо изрисувани неща, вероятно карти.

Баба Вихронрав не харесваше картите. Тя инстинктивно усещаше, че те са подигравка с пейзажа.

— Със сигурност си е попътувала.

Леля Ог взе гравирано ветрило от слонова кост и се фръцна кокетно8.

— Е, за нея беше лесно.

Баба отвори няколко чекмеджета. Прокара пръст по повърхността на камината и го погледна критично.

— Можеше да намери време да се позавърти с един парцал из къщата — каза разсеяно. — Аз не бих тръгнала да мра, зарязвайки дома си в такова състояние.

— Чудя се къде ли е оставила… сещаш се… онова? — попита Леля, отваряйки вратата на старинен часовник и надничайки вътре.

— Засрами се, Гита Ог. Не сме тук, за да търсим онова.

— Разбира се. Просто се чудех… — Леля Ог тайно се опита да застане на пръсти, за да погледне над бюфета.

— Гита! Срамота! Иди и направи по чаша чай!

— О, добре.

Леля Ог изчезна, мърморейки, в килера. След няколко секунди се разнесе скърцане на ръчна помпа.

Баба Вихронрав се промъкна до един стол и набързо опипа тапицерията.

От съседната стая се разнесе дрънчене. Тя чевръсто се изправи.

— Също така не бих си помислила, че ще е под мивката — се провикна тя.

Отговорът на Леля Ог не можа да се чуе.

Баба изчака за момент и после запълзя скоростно към големия комин. Протегна се и внимателно заопипва.

— Търсиш ли нещо, Есме? — попита Леля Ог зад нея.

— Саждите тук са ужасни. — Баба се изправи бързо. — Ужасни сажди има там.

— Така че то не е там? — сладко каза Леля Ог.

— Не знам за какво говориш.

— Няма нужда да се преструваш. Всички знаят, че сигурно е имала. То си върви със занаята. На практика то си е занаятът.