Окото на голема

Нямаше свидетели, а наблюдателните сфери не били в района. Натаниел изруга тихо. Беше безнадеждно. Хвърли документите настрана и вдигна друг доклад. На усамотени стени из целия град отново бяха надраскани обидни лозунги по адрес на министър-председателя. Той въздъхна и подписа документ, нареждащ незабавна почистваща операция, знаейки прекалено добре, че графитите щяха да се появят отново толкова бързо, колкото работеха и мъжете с варта.

Най-накрая стана обяд и Натаниел отиде на парти в градината на византийското посолство, чиято цел бе да отбележи предстоящия Ден на основателя. Той се разхождаше между гостите апатичен и кисел. Проблемът със съпротивата го глождеше.

Докато си сипваше с черпака силен плодов пунш от един сребърен супник в ъгъла на градината, той забеляза, че наблизо стоеше млада жена. След като я огледа внимателно за момент, Натаниел направи нещо, което се надяваше, че е елегантен жест.

— Чух, че напоследък сте имали успех, госпожице Фарар. Моля, приемете поздравленията ми.

Джейн Фарар измърмори благодарности.

— Беше само малко гнездо на чешки шпиони. Смятаме, че са дошли с лодки от Ниските земи15. Бяха непохватни аматьори, които лесно се забелязват. Няколко лоялни обикновени вдигнаха тревога.

Натаниел се усмихна.

— Вие сте прекалено скромна. Чух, че шпионите са разигравали полицията из половин Англия, междувременно убивайки няколко магьосници.

— Имаше няколко дребни инцидента.

— Дори и така да е, това е забележителна победа.

Натаниел отпи малко от пунша, доволен от двусмислието на комплимента си. Господарят на госпожица Фарар бе началникът на полицията, господин Хенри Дювал, един сериозен съперник на Джесика Уитуел. На тържества като това тя и Натаниел често си разменяха лукави разговори, отрупани с комплименти и внимателно скрити нокти, изпитвайки темпераментите си.

— Ами вие, Джон Мандрейк? — сладко промърка Джейн Фарар. — Вярно ли е, че са ви възложили отговорността да разкриете тази дразнеща съпротива? Това не е по-малък проблем.

— Аз само трупам информация; имаме мрежа от информатори, с която работим. Нищо особено.

Джейн Фарар се пресегна за един сребърен черпак и внимателно разбърка пунша.

— Не е невероятно, но е нечувано за някой толкова неопитен като вас. Браво! Искате ли още едно питие?

— Не, благодаря. — С раздразнение Натаниел усети как страните му се изчервяват. Естествено, това беше вярно: той беше млад, той беше неопитен; всички го гледаха, за да видят дали ще се провали. Пребори се със силното си желание да се намръщи.

— Вярвам, че ще видим съпротивата пречупена в рамките на шест месеца — каза глухо.

Джейн Фарар си наля пунш в една чаша и повдигна вежди към него с изражение, което може би изразяваше развеселеност.

— Впечатлявате ме — рече тя. — Преследват ги от три години без ни най-малък пробив. А вие ще ги пречупите за шест месеца! Но знаете ли, вярвам, че вие можете да го направите, Джон. Вече може да се каже, че сте мъж.