Кресчендо

— Да не мислиш, че съм седнала до теб заради успеха си? — нетърпеливо махна с ръка тя. — Трябваш ми за нещо друго. Миналата седмица започнах работа.

Марси? Работа?

Тя се подсмихна самодоволно, явно отгатнала мислите ми по изражението.

— Работя в канцеларията на училището. Един от продавачите на татко е женен за секретарката. Не е лошо човек да има връзки. Ама ти няма как да го знаеш.

Знаех, че бащата на Марси е влиятелен в Колдуотър. Всъщност той даряваше толкова щедри суми на клуба, че можеше да повлияе на всяко назначение в училището, но това беше просто нелепо.

— Понякога някоя папка пада и човек просто няма как да не надникне вътре — продължи Марси.

Да, бе, точно така.

— Знам например, че ти още не си преодоляла смъртта на баща си. Ходиш на консултации при училищния психолог. Всъщност знам всичко за всички. Освен за Пач. Миналата седмица забелязах, че неговото досие е празно. И ме интересува защо. Искам да знам какво крие той.

— Какво ти пука?

— Снощи стоеше на алеята пред къщи и гледаше към прозореца на спалнята ми.

Примигнах.

— Пач е стоял на алеята пред дома ти?

— Освен ако не познаваш друг, който да кара черен джип «Командър», да се облича в черно и да е супер готин.

— Каза ли нещо? — попитах свъсено.

— Видя ме, че го наблюдавам от прозореца, и си тръгна. Дали да не поискам ограничителна заповед? Присъщо ли му е такова поведение? Знам, че е откачен, но колко?

Не й обърнах внимание, понеже бях твърде заинтригувана от новата информация. Пач? Пред къщата на Марси? Явно е отишъл, след като ме е оставил у дома. Бях му казала «Обичам те» и той беше отпрашил.

— Няма проблем — изправи се Марси. — Мога да се добера до тази информация и по друг начин, например по административен път. Сигурно ще се разтичат заради празното му досие. Не смятах да съобщавам, но в името на собствената си безопасност…

Не се притеснявах, че Марси ще се обърне към администрацията. Пач щеше да се оправи. Тревожех се заради снощи. Пач си тръгна внезапно, твърдейки, че трябва да свърши нещо, но ми беше трудно да повярвам, че това нещо е било да виси пред къщата на Марси. Много по-лесно ми беше да приема, че си е тръгнал заради онова, което му бях казала.

— Или да попитам в полицията — додаде Марси, потупвайки с пръст по устните си. — Празно училищно досие — звучи ми направо незаконно. Как изобщо е влязъл в училището Пач? Ти май се разстрои, Нора. Напипах ли нещо? — На лицето й грейна приятно изненадана усмивка. — Така е, нали? Това не е цялата история, а?

Изгледах я студено.

— Уж показа недвусмислено, че превъзхождаш всички в училището, пък имаш навика да си вреш носа във всяка подробност от жалките ни скучни съществувания!