Пантерата

Кейт, която е от някакво място на име Минесота, първоначално не обичаше Ню Йорк, но постепенно започна да харесва да е тук с мен. Защо не го казваше?

— Ако Кейт приеме тежкото назначение зад граница, от отдел „Предпочитания“ ще я преместят в началото на списъка си — продължи Том и обясни ненужно: — Което означава, че след Йемен ще може да се върне в Ню Йорк или навсякъде, където реши.

Кейт кимна.

Том се обърна към мен.

— Ако приемеш назначението, договорът ти, който скоро ще изтече, доколкото разбрах, ще бъде подновен за времето, докато си в Йемен, а след това ще добавим още две години.

Това май трябваше да е морковът. Помислих си, че бих предпочел пръчката — да не подновят договора ми.

Том явно също беше мислил за това.

— Или — след връщането от Йемен — можеш да получиш пост в отдел „Разузнаване“ в нюйоркската полиция с федерална заплата. Ще се погрижим за това. — Каза го много убедително.

Хвърлих поглед към прозореца. Навън бе скапан февруарски ден. А в Йемен грееше слънце. Погледнах към близката тухлена сграда на Полис Плаза едно. Хубаво би било да се върна там, дори като федерален служител, макар че щях да работя в разузнаването, а не в отдел „Убийства“. Пак щях да се махна от Федерал Плаза 26, което щеше да направи и двама ни с Том еднакво щастливи. С Кейт дори можехме да си пускаме един на друг хартиени самолетчета през прозорците на кабинетите си.

Том като че ли беше приключил с моркова и пръчката, така че зададох очевидния въпрос.

— Защо точно ние?

Той разполагаше с готов отговор.

— Защото сте най-подготвени за задачата. — И ми напомни: — Вече си бил там, а екипът в Йемен ще оцени по достойнство човек с опит.

Не отговорих.

— Вие двамата работите добре като екип — продължи той. — И има мнение, че съпруг и съпруга могат да се впишат по-добре.

— Май изгубих нишката на мисълта ти, Том.

— Ами… както знаеш, жените не се приемат напълно в някои ислямски страни. И една неомъжена професионалистка обикновено се натъква на много препятствия. Кейт обаче, като омъжена жена, пътуваща със съпруга си, ще може да се движи по-свободно. — И добави: — И по-безопасно.

Нито аз, нито Кейт отговорихме на това, но вече започваше да ми се струва, че Том няма предвид работата на Кейт като юридически аташе в посолството.

Всъщност самата Кейт попита:

— Какво искаш да кажеш, Том?

Той отговори заобиколно:

— И на двама ви може да ви се наложи да прекрачите рамките на длъжностите си характеристики.

— Ще се налага ли да убиваме някого? — поинтересувах се.

Том не отговори със смях: „Разбира се, че не, глупак такъв“.

Всъщност не каза нищо, а това казваше много.

Вместо това стана и отиде до бюфета. Върна се с три чаши и бутилка бренди за медицински цели. Наля, чукнахме се, казахме си наздраве и пихме.

Той се обърна и се загледа за момент през прозореца, след което каза сякаш на себе си: